автор: godlieb категория: Поезия 
прочетен: 2160 коментари: 2 гласове:
последна промяна: 08.02 21:09
прочетен: 2160 коментари: 2 гласове:
5
последна промяна: 08.02 21:09
OCEAN PRESS-VARNA
PRESENTS
PRESENTS
(C) 1982-2012-bogomil kostov avramov-hemy
ГРАДЪТ, ГРАДЪТ Е КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,
И В НЕГО СЯКАШ ВЕЧЕ НЯМА -
АБСОЛЮТНО НИКОЙ.
ПРОСВИРВА ВЯТЪРЪТ МЕЛОДИИ,
В КОСИ РАЗДИПЛЕНИ НА СТРАННИЦИ,
И РЪСИ КЕСТЕНИ НАМЕСТО ДЪЖД.
НО,
КАМЪКЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАЧЕВА,
О,
КАМЪКЪТ НЕЗРЯЛ Е ЗА ТОВА;
А,
ВЪВ ДОБАВЪК И АСФАЛТЪТ.
ГРАДЪТ,ГРАДЪТ Е КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,
И СЛЪНЦЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ЛЮБИТЕЛИ,
ПОКРИВА ПАК ТЕЛАТА СЪС ПОЖАРИ,
МАКАР И ОТ ЛЕНИВО -
ОЩЕ ПО-ЛЕНИВО.
ГРАДЪТ,ГРАДЪТ Е СТРАШНО ЕСЕНЕН,
И ПРАЗЕН В НАЙ-СЪДОВЕН СМИСЪЛ.
ОСТАНАЛ САМ КАКТО СВЕТА,
СЛЕД ВСЯКО БЕЗВЪЗВРАТНО ОТЛЕТЯЛО ЛЯТО,
ГРАДЪТ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ЕХТИ.
ЕДНА САМОТНА РАКОВИНА,
ОТ БЕТОН И ОТ МЕТАЛ;
И СЪС СЪДБИ ДОУПЛЪТНЕНА;
ПРОДУХВАНА ОТ НАЙ-СЪДБОВЕН ВЯТЪР.
НО, ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА,
ЕДВА ЛИ ОЗНАЧАВА ВЕЧЕН ПРАЗНИК.
ЗАЩО САМОТНИКО,ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ПРОПЛАКВАШ;
ПОДОБНО СЧУПЕН КЛАВЕСИН;
ПРЕСКАЧАЙКИ НЕОСЪЗНАТИ НОТИ,
И ЗВУКОВЕ ОТБЯГВАЙКИ СЛУЧАЙНИ,
НЕ ПОРАДИ ЛИПСАТА НА СТРУНИ,
НЕ ПОРАДИ НАЛИЧИЕ НА ВРАГОВЕ,
НЕ ЗАРАДИ ПРОПУСНАТИ ОБЛАГИ,
А ПОРАДИ ОТЧАЯНИЕ ВСЕОБЩО.
ПОСЯТО НАДЪЛБОКО НЯКЪДЕ ВЪВ ТЕБ,
НО И НАВСЯКЪДЕ -
КЪДЕТО КРЕЕ СЪРЦЕТО НА СВЕТА.
(N.B.: ПОСЯТО НАЙ-ТЕХНОЛОГИЧНО!)
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е ЖЪЛТО-ЕСЕНЕН;
СВЕТЪТ,
СВЕТЪТ Е ЗЛАТНО ЕСЕНЕН,
А ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА -
ЗАВИНАГИ НЕ ОЗНАЧАВА ПРАЗНИК.
А,ВСИЧКО БЕШЕ ПРОСТО ПЛЪТ,
И ЖИВА ПЛЪТ БЕ,
НО И НЕПРОСТИМО МЪРТВА.
НАЙ-ЧЕСТО,
БЕЗРАЗЛИЧНО-ПОЛУМЪРТВА,
УНЕСЕНА В НЕОПОЗНАТИ ИЗМЕРЕНИЯ,
ДЪЛБОКО НЕИЗСЛЕДВАНА,
ЗАВИНАГИ НЕИЗЯСНЕНА,
НЕ ПОРАДИ НЕВЪЗМОЖНОСТИ НА НАУКАТА,
АМИ ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА ЗЕМЕН СМИСЪЛ.
НО,
ВСИЧКО БЕШЕ ТЪЖНА НЕЖНА ПЛЪТ,
И ВСИЧКО ТЪЙ ОСТАНА -
НЕЖНА,
ТИХА,
ТЪЖНА,
НЕУЛОВИМА ПЛЪТ,
ПРЕУМОРЕНА ОТ ПРЕЛЮБОДЕЯНИЯ,
И ПРЕНАСИТЕНА ОТ СЛАДОСТРАСТИЯ;
ПРЕИНАЧЕНА ПОРАДИ ПРЕУМОРА ТЪЖНА,
НЕЖНА,
ВРЕМЕННО ПРИТИХНАЛА БЕЗСРАМНА ПЛЪТ.
ПЛЪТВЪЗПРОИЗВЕЖДАНА В РЕЗУЛТАТ НА НЕДОРАЗУМЕНИЯ;
ПЛЪТ
ХАШЛАДИСВАНА ПО КАПРИЗ НА БОГОВЕТЕ.
ПЛЪТ
ТЪЙ ИЗКУШЕНА - ЧАК ПОЛУМЪРТВА,
ПЛЪТ
ПРЕСУШАВАНА ОТ САМОВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ;
ПЛЪТ
ПРЕОХЛАЖДАНА ОТ САМОНЕУМОРА;
ПЛЪТ
В КЪСНА ДОБА РАНОБУДНА;
ПЛЪТ
СЪННА НА РАЗСЪМВАНЕ;
ПРЕДИ ЗАВИНАГИ ДА ФУКНЕ НА СВОБОДА.
И В НЕГО СЯКАШ ВЕЧЕ НЯМА -
АБСОЛЮТНО НИКОЙ.
ПРОСВИРВА ВЯТЪРЪТ МЕЛОДИИ,
В КОСИ РАЗДИПЛЕНИ НА СТРАННИЦИ,
И РЪСИ КЕСТЕНИ НАМЕСТО ДЪЖД.
НО,
КАМЪКЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАЧЕВА,
О,
КАМЪКЪТ НЕЗРЯЛ Е ЗА ТОВА;
А,
ВЪВ ДОБАВЪК И АСФАЛТЪТ.
ГРАДЪТ,ГРАДЪТ Е КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,
И СЛЪНЦЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ЛЮБИТЕЛИ,
ПОКРИВА ПАК ТЕЛАТА СЪС ПОЖАРИ,
МАКАР И ОТ ЛЕНИВО -
ОЩЕ ПО-ЛЕНИВО.
ГРАДЪТ,ГРАДЪТ Е СТРАШНО ЕСЕНЕН,
И ПРАЗЕН В НАЙ-СЪДОВЕН СМИСЪЛ.
ОСТАНАЛ САМ КАКТО СВЕТА,
СЛЕД ВСЯКО БЕЗВЪЗВРАТНО ОТЛЕТЯЛО ЛЯТО,
ГРАДЪТ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ЕХТИ.
ЕДНА САМОТНА РАКОВИНА,
ОТ БЕТОН И ОТ МЕТАЛ;
И СЪС СЪДБИ ДОУПЛЪТНЕНА;
ПРОДУХВАНА ОТ НАЙ-СЪДБОВЕН ВЯТЪР.
НО, ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА,
ЕДВА ЛИ ОЗНАЧАВА ВЕЧЕН ПРАЗНИК.
ЗАЩО САМОТНИКО,ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ПРОПЛАКВАШ;
ПОДОБНО СЧУПЕН КЛАВЕСИН;
ПРЕСКАЧАЙКИ НЕОСЪЗНАТИ НОТИ,
И ЗВУКОВЕ ОТБЯГВАЙКИ СЛУЧАЙНИ,
НЕ ПОРАДИ ЛИПСАТА НА СТРУНИ,
НЕ ПОРАДИ НАЛИЧИЕ НА ВРАГОВЕ,
НЕ ЗАРАДИ ПРОПУСНАТИ ОБЛАГИ,
А ПОРАДИ ОТЧАЯНИЕ ВСЕОБЩО.
ПОСЯТО НАДЪЛБОКО НЯКЪДЕ ВЪВ ТЕБ,
НО И НАВСЯКЪДЕ -
КЪДЕТО КРЕЕ СЪРЦЕТО НА СВЕТА.
(N.B.: ПОСЯТО НАЙ-ТЕХНОЛОГИЧНО!)
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е ЖЪЛТО-ЕСЕНЕН;
СВЕТЪТ,
СВЕТЪТ Е ЗЛАТНО ЕСЕНЕН,
А ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА -
ЗАВИНАГИ НЕ ОЗНАЧАВА ПРАЗНИК.
А,ВСИЧКО БЕШЕ ПРОСТО ПЛЪТ,
И ЖИВА ПЛЪТ БЕ,
НО И НЕПРОСТИМО МЪРТВА.
НАЙ-ЧЕСТО,
БЕЗРАЗЛИЧНО-ПОЛУМЪРТВА,
УНЕСЕНА В НЕОПОЗНАТИ ИЗМЕРЕНИЯ,
ДЪЛБОКО НЕИЗСЛЕДВАНА,
ЗАВИНАГИ НЕИЗЯСНЕНА,
НЕ ПОРАДИ НЕВЪЗМОЖНОСТИ НА НАУКАТА,
АМИ ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА ЗЕМЕН СМИСЪЛ.
НО,
ВСИЧКО БЕШЕ ТЪЖНА НЕЖНА ПЛЪТ,
И ВСИЧКО ТЪЙ ОСТАНА -
НЕЖНА,
ТИХА,
ТЪЖНА,
НЕУЛОВИМА ПЛЪТ,
ПРЕУМОРЕНА ОТ ПРЕЛЮБОДЕЯНИЯ,
И ПРЕНАСИТЕНА ОТ СЛАДОСТРАСТИЯ;
ПРЕИНАЧЕНА ПОРАДИ ПРЕУМОРА ТЪЖНА,
НЕЖНА,
ВРЕМЕННО ПРИТИХНАЛА БЕЗСРАМНА ПЛЪТ.
ПЛЪТВЪЗПРОИЗВЕЖДАНА В РЕЗУЛТАТ НА НЕДОРАЗУМЕНИЯ;
ПЛЪТ
ХАШЛАДИСВАНА ПО КАПРИЗ НА БОГОВЕТЕ.
ПЛЪТ
ТЪЙ ИЗКУШЕНА - ЧАК ПОЛУМЪРТВА,
ПЛЪТ
ПРЕСУШАВАНА ОТ САМОВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ;
ПЛЪТ
ПРЕОХЛАЖДАНА ОТ САМОНЕУМОРА;
ПЛЪТ
В КЪСНА ДОБА РАНОБУДНА;
ПЛЪТ
СЪННА НА РАЗСЪМВАНЕ;
ПРЕДИ ЗАВИНАГИ ДА ФУКНЕ НА СВОБОДА.
АХ,
ЖИВА ЛИ ЖИВА,
ЖИВА ЛИ ЖИВА ЧУЖДА ПЛЪТ,
ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ.
ДЕНОНОЩНИ ГЛАРУСИ ВЪВ ТЕБ, ЗАБИВАТ БЕЗПОЩАДНО ГЪВКАВ КЛЮН,
ДАНО РАЗБУДЯТ СЛАДОСТРАСТНА БОЛКА;
ДАНО ПРИСПЯТ - И БОЛКАТА – КОПНЕЖ,
И БОЛКА ОТ СТРЕМЕЖ;
И БОЛКА ПОРАДИ НЕЗНАНИЕ,
И БОЛКАТА ОТ КРАЙНОТО ПОЗНАНИЕ.
О,
ЗАБЛУДЕНАТА МИЛУВКА ВСРЕД НОЩТА,
КОЯТО ДА СЕ ОТРАЗИ ЧРЕЗ СТИХ -
Е БЕЗПОЛЕЗНО.И, САМО КУЧЕТАТА,НАТИРЕНИ ИЛИ СЛУЧАЙНО ИЗТЪРВАНИ,
ПРОВЛАЧВАТ КОЖЕНИ КАИШКИ ПО ЗЕМЯТА,
ЗА ДА ПРОЛАЯТ ПОРЕДЕН МИНУВАЧ,
ДОПУСНАЛ ГРЕШКА КАТО ГИ ПОГАЛИ.
ТЕ,
ЛАЯТ ВСРЕД ГРАДА НА САМОТАТА ЕСЕННА,
А РАКОВИНАТА УСПЯВА И ПРИГЛАСЯ,
ВСРЕД КУПИЩА ОТ ЛЕТНИ ЕКСКРЕМЕНТИ.
БАФ!
БАФ – БАФ - БАФ!
БАФ - БАФ!
БА – АУ – АФ!
ДОКАТО КУЧЕШКИТЕ ИМ ОПАШКИ,
СТЪРЧАТ НАГОНЕНИ
ОТ НАЙ-БЕЗПЛОДНА ЯРОСТ.
О, СТРЪВ,
СПОСОБНА ДА ИЗПИШЕ
ТЕЗ' СТРАННИ ФОРМУЛИ
НА ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА РОДА,
ДОРИ КОГАТО ТУЙ НЕ Е НЕОБХОДИМО.
НО, КУЧЕТАТА ЗНАЯТ СВОЙТО,
КАТО ГО ИМАТ ЧРЕЗ СКИМТЕНЕ.
И ГЛАРУСИТЕ,
ТЕЗИ БЕЗМЕТЕЖНИ ПТИЦИ,
НАМЕСТО ВСРЕД ОТКРИТОТО МОРЕ,
ПАСАЖИ ПРЯСНА РИБА ДА НАГОНВАТ,
КЛЕЧАТ НАД КОФИТЕ СЪС СМЕТ,
И НЕЗАДОВОЛЕНИ ГРАЧАТ.
ЕДНИ ОРАКУЛИ ВЪВ МАНАСТИРСКО БЯЛО,
ЕДНИ СВЕТЦИ С ПОЧУПЕНИ КРИЛЕ,
ЕДНИ НЕСРЕТНИЦИ ОТ СЛЪНЦЕ И ОТ ВЯТЪР ОТВРАТЕНИ,
ЕДНИ ОТЧАЯНИЦИ,
И ЕДНИ ДОКРАЙ ЩУРАЦИ.
ГАР!
ГАР – ГАР ГАР!
ГАР – ГАР!
ГЯ -ЮР -ГА!
И ВИЯТ ПСЕТАТА,
И ГЛАРУСИТЕ ТЪЖНО ГРАЧАТ,
И ПЕЯТ В ХОР ОЗАДАЧЕНО,
ЗА МИНАЛО – ЕДВА ЛИ ПОМНЯТ;
ЗА НАСТОЯЩЕТО – ЕДВА ГО ДРАПЯТ;
ЗА БЪДЕЩЕ – СЪВСЕМ НЕЯСНО.
О, ТЪЖНА ДИВНА ПЕСЕН НАД ГРАДА,
КОЯТО ВСЕКИ ПОДМИНАВА ТИЧЕШКОМ,
ЗАБРАВИЛ КУЧЕШКИТЕ ЕКСКРЕМЕНТИ,
УГРИЖЕН ЗА ПАРЧЕТО ЧЕРЕН ХЛЯБ.
БАФ – ГАР – БАФ?
БАФ–БАФ – ГАР-ГАР – БАФ!
БАФ!
ГАР!
НО,
МУЗИКА Е ВСИЧКО ТУЙ,
А КАТО ИМА МУЗИКА НАЙ-ЛЕСНО СЕ ТАНЦУВА.
О, МУЗИКАТА Е ИЗИСКВАНЕ НА БОГОВЕТЕ.
ТОГАВА,
КУЧЕТА И ГЛАРУСИ,
И СМАХНАТИ ОТ ГЛАД БЕДНЯЦИ ПОКРАЙ ТЯХ,
ЗАПОЧВАТ КАТО НИЩО ДА ТАНЦУВАТ,
ВСРЕД КАШАТА ОТ КУЧЕШКИТЕ ЕКСКРЕМЕНТИ,
ВСРЕД ХАОСЪТ НА ТОЗ' ЖИВОТ,
ВСРЕД СТУД И МРАЗ,
УСПЯЛ И МЛАДИ ДА ПОГУБИ.
БАФ – ГАР – БАФ!
БАФ-БАФ-БАФ – ГАРА-ГАР-ГАРА!
ГЛА – А – АД!
ПОНЯКОГА,
ПОРАДИ НЯКАКВА ТРАГИЧЕСКА СЛУЧАЙНОСТ,
ПОРАДИ ВОЙ ДО БОГА,
ПОРАДИ КРЯСЪК НА ХАМАЛИ;
ЖИВА ЛИ ЖИВА,
ЖИВА ЛИ ЖИВА ЧУЖДА ПЛЪТ,
ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ.
ДЕНОНОЩНИ ГЛАРУСИ ВЪВ ТЕБ, ЗАБИВАТ БЕЗПОЩАДНО ГЪВКАВ КЛЮН,
ДАНО РАЗБУДЯТ СЛАДОСТРАСТНА БОЛКА;
ДАНО ПРИСПЯТ - И БОЛКАТА – КОПНЕЖ,
И БОЛКА ОТ СТРЕМЕЖ;
И БОЛКА ПОРАДИ НЕЗНАНИЕ,
И БОЛКАТА ОТ КРАЙНОТО ПОЗНАНИЕ.
О,
ЗАБЛУДЕНАТА МИЛУВКА ВСРЕД НОЩТА,
КОЯТО ДА СЕ ОТРАЗИ ЧРЕЗ СТИХ -
Е БЕЗПОЛЕЗНО.И, САМО КУЧЕТАТА,НАТИРЕНИ ИЛИ СЛУЧАЙНО ИЗТЪРВАНИ,
ПРОВЛАЧВАТ КОЖЕНИ КАИШКИ ПО ЗЕМЯТА,
ЗА ДА ПРОЛАЯТ ПОРЕДЕН МИНУВАЧ,
ДОПУСНАЛ ГРЕШКА КАТО ГИ ПОГАЛИ.
ТЕ,
ЛАЯТ ВСРЕД ГРАДА НА САМОТАТА ЕСЕННА,
А РАКОВИНАТА УСПЯВА И ПРИГЛАСЯ,
ВСРЕД КУПИЩА ОТ ЛЕТНИ ЕКСКРЕМЕНТИ.
БАФ!
БАФ – БАФ - БАФ!
БАФ - БАФ!
БА – АУ – АФ!
ДОКАТО КУЧЕШКИТЕ ИМ ОПАШКИ,
СТЪРЧАТ НАГОНЕНИ
ОТ НАЙ-БЕЗПЛОДНА ЯРОСТ.
О, СТРЪВ,
СПОСОБНА ДА ИЗПИШЕ
ТЕЗ' СТРАННИ ФОРМУЛИ
НА ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА РОДА,
ДОРИ КОГАТО ТУЙ НЕ Е НЕОБХОДИМО.
НО, КУЧЕТАТА ЗНАЯТ СВОЙТО,
КАТО ГО ИМАТ ЧРЕЗ СКИМТЕНЕ.
И ГЛАРУСИТЕ,
ТЕЗИ БЕЗМЕТЕЖНИ ПТИЦИ,
НАМЕСТО ВСРЕД ОТКРИТОТО МОРЕ,
ПАСАЖИ ПРЯСНА РИБА ДА НАГОНВАТ,
КЛЕЧАТ НАД КОФИТЕ СЪС СМЕТ,
И НЕЗАДОВОЛЕНИ ГРАЧАТ.
ЕДНИ ОРАКУЛИ ВЪВ МАНАСТИРСКО БЯЛО,
ЕДНИ СВЕТЦИ С ПОЧУПЕНИ КРИЛЕ,
ЕДНИ НЕСРЕТНИЦИ ОТ СЛЪНЦЕ И ОТ ВЯТЪР ОТВРАТЕНИ,
ЕДНИ ОТЧАЯНИЦИ,
И ЕДНИ ДОКРАЙ ЩУРАЦИ.
ГАР!
ГАР – ГАР ГАР!
ГАР – ГАР!
ГЯ -ЮР -ГА!
И ВИЯТ ПСЕТАТА,
И ГЛАРУСИТЕ ТЪЖНО ГРАЧАТ,
И ПЕЯТ В ХОР ОЗАДАЧЕНО,
ЗА МИНАЛО – ЕДВА ЛИ ПОМНЯТ;
ЗА НАСТОЯЩЕТО – ЕДВА ГО ДРАПЯТ;
ЗА БЪДЕЩЕ – СЪВСЕМ НЕЯСНО.
О, ТЪЖНА ДИВНА ПЕСЕН НАД ГРАДА,
КОЯТО ВСЕКИ ПОДМИНАВА ТИЧЕШКОМ,
ЗАБРАВИЛ КУЧЕШКИТЕ ЕКСКРЕМЕНТИ,
УГРИЖЕН ЗА ПАРЧЕТО ЧЕРЕН ХЛЯБ.
БАФ – ГАР – БАФ?
БАФ–БАФ – ГАР-ГАР – БАФ!
БАФ!
ГАР!
НО,
МУЗИКА Е ВСИЧКО ТУЙ,
А КАТО ИМА МУЗИКА НАЙ-ЛЕСНО СЕ ТАНЦУВА.
О, МУЗИКАТА Е ИЗИСКВАНЕ НА БОГОВЕТЕ.
ТОГАВА,
КУЧЕТА И ГЛАРУСИ,
И СМАХНАТИ ОТ ГЛАД БЕДНЯЦИ ПОКРАЙ ТЯХ,
ЗАПОЧВАТ КАТО НИЩО ДА ТАНЦУВАТ,
ВСРЕД КАШАТА ОТ КУЧЕШКИТЕ ЕКСКРЕМЕНТИ,
ВСРЕД ХАОСЪТ НА ТОЗ' ЖИВОТ,
ВСРЕД СТУД И МРАЗ,
УСПЯЛ И МЛАДИ ДА ПОГУБИ.
БАФ – ГАР – БАФ!
БАФ-БАФ-БАФ – ГАРА-ГАР-ГАРА!
ГЛА – А – АД!
ПОНЯКОГА,
ПОРАДИ НЯКАКВА ТРАГИЧЕСКА СЛУЧАЙНОСТ,
ПОРАДИ ВОЙ ДО БОГА,
ПОРАДИ КРЯСЪК НА ХАМАЛИ;
ДОНЕЙДЕ ПРЕРОДЕН ВЪВ НАЙ-МОДЕРНА ПЕСЕН;
ВЕДНО СЪС ТЕЖКО ОСЕЗАЕМ ГРЪМ,
ПО ХОРИЗОНТИТЕ ИЗБЛИКВАТ НЕУЛОВИМИ СВЕТЛИНИ,
БЛЕДИ ЕЛЕКТРЕТНИ СВЕТЛИНИ,
КОИТО МОЖЕБИ НАПОМНЯТ ГОСПОД-БОГ,
НО РЯДКО ОЗНАЧАВАТ ЗЕМНА БУРЯ,
ЗАЩОТО БУРИТЕ ДОКРАЙ СА ВЪЗПРЕТЕНИ,
ЗАЩОТО БУРИТЕ С БЕЗДЕЙСТВИЕ СА ПОДМЕНЕНИ,
ПОД ТЕЖЪК ПОХЛУПАК НА ЛИЦЕМЕРЕН МИР.
ТОГАВА,
КУЧЕТАТА НАЙ-ВНЕЗАПНО МЛЪКВАТ,
ТОГАВА,
ГЛАРУСИТЕ РАЗТРЕВОЖЕНО РАЗПЕРВАЙКИ КРИЛЕ,
ИЗЛИТАТ НЕСПОКОЙНО И ОТНОВО КАЦАТ,
ЗАМЕНЯЙКИ ЕДИН ОБЕКТ СЪС ДРУГ СЪСЕДЕН,
ГОТОВИ ЗА ПАРЧЕТО ХЛЯБ ДА ПРЕМЪЛЧАТ.
О, ТАЗИ МРЪСНА ПИЩНОСТ НА СРЕДАТА,
КОЯТО НИКОЙ ДА Я ЗАМЕНИ НЕ ИСКА.
БАФ-БАФ-БАФ!
ГАР-ГАР-ГАР!
ГЯ - ЮР - ГА!
ПОД НЕБЕСАТА НА СВЕТА,
ГОТОВАНСКИ НАКАЦАЛИ ПО КОФИТЕ СЪС СМЕТ,
ВМЕСТО В МОРЕТО СЛАВНО ДА ЛОВУВАТ.
А КУЧЕТАТА, -
КУЧЕТАТА ВЕЧЕ СА ЗАРЪФАЛИ,
ПОРЕДЕН ЗАБЛУДЕН ПАЛАЧ.
THE END
1984-2012
ВЕДНО СЪС ТЕЖКО ОСЕЗАЕМ ГРЪМ,
ПО ХОРИЗОНТИТЕ ИЗБЛИКВАТ НЕУЛОВИМИ СВЕТЛИНИ,
БЛЕДИ ЕЛЕКТРЕТНИ СВЕТЛИНИ,
КОИТО МОЖЕБИ НАПОМНЯТ ГОСПОД-БОГ,
НО РЯДКО ОЗНАЧАВАТ ЗЕМНА БУРЯ,
ЗАЩОТО БУРИТЕ ДОКРАЙ СА ВЪЗПРЕТЕНИ,
ЗАЩОТО БУРИТЕ С БЕЗДЕЙСТВИЕ СА ПОДМЕНЕНИ,
ПОД ТЕЖЪК ПОХЛУПАК НА ЛИЦЕМЕРЕН МИР.
ТОГАВА,
КУЧЕТАТА НАЙ-ВНЕЗАПНО МЛЪКВАТ,
ТОГАВА,
ГЛАРУСИТЕ РАЗТРЕВОЖЕНО РАЗПЕРВАЙКИ КРИЛЕ,
ИЗЛИТАТ НЕСПОКОЙНО И ОТНОВО КАЦАТ,
ЗАМЕНЯЙКИ ЕДИН ОБЕКТ СЪС ДРУГ СЪСЕДЕН,
ГОТОВИ ЗА ПАРЧЕТО ХЛЯБ ДА ПРЕМЪЛЧАТ.
О, ТАЗИ МРЪСНА ПИЩНОСТ НА СРЕДАТА,
КОЯТО НИКОЙ ДА Я ЗАМЕНИ НЕ ИСКА.
БАФ-БАФ-БАФ!
ГАР-ГАР-ГАР!
ГЯ - ЮР - ГА!
ПОД НЕБЕСАТА НА СВЕТА,
ГОТОВАНСКИ НАКАЦАЛИ ПО КОФИТЕ СЪС СМЕТ,
ВМЕСТО В МОРЕТО СЛАВНО ДА ЛОВУВАТ.
А КУЧЕТАТА, -
КУЧЕТАТА ВЕЧЕ СА ЗАРЪФАЛИ,
ПОРЕДЕН ЗАБЛУДЕН ПАЛАЧ.
THE END
1984-2012
Няма коментари:
Публикуване на коментар