СТАРИЯТ ПРОФЕСОР

28.02 21:21 - СТАРИЯТ ПРОФЕСОР , поема, Хеми ВАРНАЛИУС

автор: godlieb категория: Поезия   
прочетен: 258 коментари: 0 гласове: 

0

последна промяна: 04.03 11:58

 © 1962 – 2006 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
СТАРИЯТ ПРОФЕСОР

Тогава влязох - плах и смутен,
В онази къща - всред града лъжовен,
Която себе си бе заблуждавала - че е от село,
Отмервайки пропорциите на Манхатън.

Старешкото легло
Разкриваше със твърда белина,
Безсънни нощите на плутократа.
На бюрото искреше в полумрак,
Отломък древен - мрамор изкопаем -
Красавица – Богиня - погинала всред немощ,
А днес останала дори без име.

Погледнах примиреният човек в очи,
И в тях открих - Началото на Себе Си,
На Миналото - вечният кристал,
И Бъдещето – тази мимикрия,
Подир която всеки се захласва,
А можеби и краят на Останалото Вечно Време …

- Това е тя,
Той каза и добави,
Това е Ханна от Освиенцим -
Която повече не се завърна …

А камъкът бе непребродно древен,
А аз – порочно и безумно млад …

Преди да се оттегля старецът заплака,
А после ме изпрати със разбиращи очи,
Които никога не бих забравил.

О! Мъдростта постигната,
Подир проучване на Вековете,
Която често подобава Тиха Лудост …
14.5.2006 г. 12:59:01
28.02.2014. 21:04:07