ГРАДЪТ Е ЕСЕНЕН

15.10.2013 22:19 - ГРАДЪТ, поема, Хеми ВАРНАЛИУС

автор: godlieb категория: Поезия   
прочетен: 152 коментари: 0 гласове: 

0

последна промяна: 21.10.2013 13:17

                                       

(C) 1980-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY     

ГРАДЪТ Е - КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,

И В НЕГО СЯКАШ ВЕЧЕ НЯМА АБСОЛЮТНО НИКОЙ.

ПРОСВИРВА ВЯТЪРЪТ МЕЛОДИИ,

В КОСИ РАЗДИПЛЕНИ НА СТРАННИЦИ,

И РЪСИ КЕСТЕНИ НАМЕСТО ДЪЖД.
НО, 

КАМЪКЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАЧЕВА,

НО,

КАМЪКЪТ НЕЗРЯЛ Е ЗА ТОВА;

А, ВЪВ ДОБАВЪК -

И АСФАЛТЪТ.
ГРАДЪТ, 

ГРАДЪТ Е КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,

И СЛЪНЦЕТО -

ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ЛЮБИТЕЛИ,

ПОКРИВА ПАК ТЕЛАТА СЪС ПОЖАРИ,

МАКАР И ОТ ЛЕНИВО - 

ОЩЕ ПО-ЛЕНИВО.
ГРАДЪТ, 

ГРАДЪТ Е СТРАШНО ЕСЕНЕН,

И ПРАЗЕН В НАЙ-СЪДОВЕН СМИСЪЛ;

ОСТАНАЛ САМ КАКТО СВЕТА,

СЛЕД ВСЯКО БЕЗВЪЗВРАТНО ОТЛЕТЯЛО ЛЯТО,

ГРАДЪТ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ЕХТИ.

ЕДНА САМОТНА РАКОВИНА -

ОТ БЕТОН И ОТ МЕТАЛ;

И СЪС БЕЗБРОЙ СЪДБИ ДОУПЛЪТНЕНА;

ПРОДУХВАНА ОТ НАЙ-СЪДБОВЕН ВЯТЪР.

НО,

ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА,

ЕДВА ЛИ ОЗНАЧАВА ВЕЧЕН ПРАЗНИК.

ЗАЩО САМОТНИКО,

ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ПРОПЛАКВАШ;

ПОДОБНО СЧУПЕН КЛАВЕСИН;

ПРЕСКАЧАЙКИ НЕОСЪЗНАТИ НОТИ,

И ЗВУКОВЕ ОТБЯГВАЙКИ СЛУЧАЙНИ,

НЕ -

ПОРАДИ ЛИПСАТА НА СТРУНИ,

НЕ -

ПОРАДИ НАЛИЧИЕ НА ВРАГОВЕ,

НЕ -

ЗАРАДИ ПРОПУСНАТИ ОБЛАГИ,

АМИ -

 ПОРАДИ ОТЧАЯНИЕ ВСЕОБЩО;

ОТ ГОСПОД-БОГ ПОСЯТО НАДЪЛБОКО -

НЕЙДЕ В ТЕБ,

НО И НАВСЯКЪДЕ - 

КЪДЕТО КРЕЕ СЪРЦЕТО НА СВЕТА.

ГРАДЪТ, 

ГРАДЪТ Е ЖЪЛТО-ЕСЕНЕН;

СВЕТЪТ, 

СВЕТЪТ Е ЗЛАТНО ЕСЕНЕН,

А ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА -

НЕВИНАГИ ЩЕ ОЗНАЧАВА ПРАЗНИК.

А, ВСИЧКО БЕШЕ ПРОСТО ПЛЪТ,

И ЖИВА ПЛЪТ БЕ,

НО И НЕПРОСТИМО МЪРТВА.

НАЙ-ЧЕСТО БЕЗРАЗЛИЧНО-ПОЛУМЪРТВА,

УНЕСЕНА В НЕОПОЗНАТИ ИЗМЕРЕНИЯ;

ДЪЛБОКО НЕИЗСЛЕДВАНА - 

СЪВСЕМ НЕИЗЯСНЕНА,

НЕ ПОРАДИ НЕВЪЗМОЖНОСТИ НА НАУКАТА,

НЕ ПОРАДИ ЛИПСА НА ВЪЗМОЖНОСТИ,

НО -

ПОРАДИ ОБЕЗУМЯЛА СТРАСТ. 

А,

ВСИЧКО БЕШЕ ТЪЖНА НЕЖНА ПЛЪТ,

И ВСИЧКО ТЪЙ ОСТАНА -

НЕЖНА, ТИХА, ТЪЖНА, НЕУЛОВИМА ПЛЪТ.

ПЛЪТ -

ПРЕУМОРЕНА ОТ ПРЕЛЮБОДЕЯНИЯ,

И ПРЕНАСИТЕНА ОТ СЛАДОСТРАСТИЯ;

ПЛЪТ -

ПРЕИНАЧЕНА ПОРАДИ ПРЕУМОРА, 

ПЛЪТ -

ТЪЖНА, НЕЖНА, 

ВРЕМЕННО ПРИТИХНАЛА,

А ИНАЧЕ -

СЪВСЕМ БЕЗСРАМНА ПЛЪТ.

ПЛЪТ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНА - 

В РЕЗУЛТАТ НА НЕДОРАЗУМЕНИЯ.

ПЛЪТ ХАШЛАДИСВАНА - 

ПО КАПРИЗ НА БОГОВЕТЕ.

ПЛЪТ ПРЕИЗКУШАВАНА - 

ЧАК ПОЛУМЪРТВА.

ПЛЪТ ПРЕСУШАВАНА - 

ОТ САМОВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ.

ПЛЪТ ПРЕОХЛАЖДАНА -

 ОТ САМОУПЛАХА.

ПЛЪТ - 

В КЪСНА ДОБА РАНОБУДНА.

ПЛЪТ – 

СЛАСТНО СЪННА НА РАЗСЪМВАНЕ,

ПРЕДИ ДА ФУКНЕ НА СВОБОДА.

АХ,

ЖИВА ЛИ ЖИВА,

ЖИВА ЛИ ЖИВА -

А ВИНАГИ ЧУЖДА ПЛЪТ,

ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ, 

И КОМУНАЛНА УПОТРЕБА.


И НЕКА, 

ДЕНОНОЩНИ ГЛАРУСИ ВЪВ ТЕБЕ,

ДА ЗАБИВАТ БЕЗПОЩАДЕН СЛЮНЧЕСТ КЛЮН.

И НЕКА, 

ТОЗИ КЛЮН ДА БУДИ -

СЛАДОСТРАСТНА БОЛКА;

ДАНО ПРИСПЯТ,

И БОЛКАТА – КОПНЕЖ,

И БОЛКА - ОТ СТРЕМЕЖ,

И БОЛКА - ПО РАСТЕЖ,

И БОЛКА - ПОРАДИ НЕЗНАНИЕ,

И БОЛКАТА - ОТ КРАЙНОТО БОЛЕЗНЕНО ПОЗНАНИЕ.

О,

ЗАБЛУДЕНАТА МИЛУВКА ВСРЕД НОЩТА,

КОЯТО ДА СЕ ОТРАЗИ ЧРЕЗ СТИХ -

Е БЕЗПОЛЕЗНО.

И, САМО КУЧЕТАТА,

НАТИРЕНИ ИЛИ СЛУЧАЙНО ИЗТЪРВАНИ,

ПРОВЛАЧВАТ КОЖЕНИ КАИШКИ ПО ЗЕМЯТА,

ЗА ДА ПРОЛАЯТ ПОДИР ПОРЕДЕН МИНУВАЧ,

ДОПУСНАЛ ГРЕШКА - 

КАТО ГИ ПОГАЛИ.

ТЕ  ЛАЯТ -

ВСРЕД ГРАДА НА САМОТАТА ЕСЕННА,

А РАКОВИНАТА ПРИГЛАСЯ,

ВСРЕД КУПИЩАТА СМЕТ И ЕКСКРЕМЕНТИ.

БАФ!

БАФ – БАФ - БАФ!

БА – АУ – АФ!

ДОКАТО КУЧЕШКИТЕ ИМ ОПАШКИ,

СТЪРЧАТ НАГОНЕНИ ОТ НАЙ-БЕЗПЛОДНА ЯРОСТ.

О, СТРЪВ, СПОСОБНА ДА ИЗПИШЕ

ТЕЗ' СТРАННИ ФОРМУЛИ -

НА ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА РОДА,,

ДОРИ КОГАТО ТУЙ -

СЪВСЕМ НЕ Е НЕОБХОДИМО.

НО, 

КУЧЕТАТА ЗНАЯТ СВОЙТО,

КАТО ГО ИМАТ ЧРЕЗ СКИМТЕНЕ.

И ГЛАРУСИТЕ,,

ТЕЗИ БЕЗМЕТЕЖНИ ПТИЦИ,

НАМЕСТО ВСРЕД ОТКРИТОТО МОРЕ,

ПАСАЖИ ПРЯСНА РИБА ДА НАГОНВАТ,

КЛЕЧАТ НАД КОФИТЕ СЪС СМЕТ,

И НЕЗАДОВОЛЕНО ГРАЧАТ.

ЕДНИ ОРАКУЛИ - 

ВЪВ МАНАСТИРСКО БЯЛО,

ЕДНИ СВЕТЦИ С ПОЧУПЕНИ КРИЛЕ,

ЕДНИ НЕСРЕТНИЦИ -

ОТ СЛЪНЦЕ И ОТ ВЯТЪР -

ОТВРАТЕНИ,

ЕДНИ ОТЧАЯНИЦИ,

И ЕДНИ ДОКРАЙ ЩУРАЦИ.

ГАР!

ГАР – ГАР - ГАР!

ГЯ -ЮР -ГА!

И ВИЯТ ПСЕТАТА,

И ГЛАРУСИТЕ ТЪЖНО ГРАЧАТ,

И ПЕЯТ В ХОР ОЗАДАЧЕНО,

ЗА МИНАЛО – ЕДВА ЛИ ПОМНЯТ;

ЗА НАСТОЯЩЕТО – ЕДВА ГО ДРАПЯТ;

ЗА БЪДЕЩЕ – СЪВСЕМ НЕЯСНО.

О, 

ТЪЖНА ДИВНА ПЕСЕН НАД ГРАДА,

КОЯТО ВСЕКИ ПОДМИНАВА ТИЧЕШКОМ,

ЗАБРАВИЛ КУЧЕШКИТЕ ЕКСКРЕМЕНТИ,

УГРИЖЕН ЗА ПАРЧЕТО -

ЕЖЕДНЕВЕН ЧЕРЕН ХЛЯБ.

БАФ – ГАР – БАФ?

БАФ–БАФ – ГАР-ГАР – БАФ!

БАФ!

ГАР!

НО, 

МУЗИКА Е ВСИЧКО ТУЙ,,

А КАТО ИМА МУЗИКА -

НАЙ-ЛЕСНО СЕ ТАНЦУВА.

О, 

МУЗИКАТА Е ИЗИСКВАНЕ -

НА БОГОВЕТЕ.

ТОГАВА КУЧЕТА И ГЛАРУСИ,

И СМАХНАТИ ОТ ГЛАД БЕДНЯЦИ -

ПОКРАЙ ТЯХ ЗАПОЧВАТ -

 КАТО НИЩО -

ДА ТАНЦУВАТ ВСРЕД КАШАТА - 

ОТ КУЧЕШКИТЕ ЕКСКРЕМЕНТИ,

ВСРЕД ХАОСЪТ - 

НА ТОЗ' ЖИВОТ,

ВСРЕД СТУД И МРАЗ,

ВСРЕД ПЕК СЪС ВЕТРОВЕ,

 УСПЯЛ ДОР' МЛАДИ - 

КАТО НИЩО -

ДА ПОГУБИ.

БАФ – ГАР – БАФ!

БАФ – ГАРА-ГАР-ГАРА - БАФ-БАФ! 

ГЛА – А – А - АД!

ПОНЯКОГА,

ПОРАДИ НЯКАКВА ТРАГИЧЕСКА СЛУЧАЙНОСТ,

ПОРАДИ ВОЙ ДО БОГА,

ПОРАДИ КРЯСЪК НА ХАМАЛИ 

ДОНЕЙДЕ ПРЕРОДЕН ВЪВ НАЙ-МОДЕРНА ПЕСЕН;

ВЕДНО СЪС ТЕЖКО ОСЕЗАЕМ ГРЪМ,

ПО ХОРИЗОНТИТЕ БЛИКВАТ

БЛЕДИ ЕЛЕКТРЕТНИ СВЕТЛИНИ,

КОИТО МОЖЕБИ НАПОМНЯТ ГОСПОД-БОГ,

НО ЧЕСТО ОЗНАЧАВАТ ЗЕМНА БУРЯ.

ЗАЩОТО БУРИТЕ -

СА ВЪЗПРЕТЕНИ ПО ЗАКОН,

ЗАЩОТО БУРИТЕ -

СЪС МУЗИКАЛЕН ВОЙ СА ПОДМЕНЕНИ,

ПОД ТЕЖЪК ПОХЛУПАК НА ЛИЦЕМЕРЕН МИР.

ТОГАВА КУЧЕТАТА -

НАЙ-ВНЕЗАПНО СЕ ПРЕХЛАСТВАТ.

ТОГАВА ГЛАРУСИТЕ -

РАЗТРЕВОЖЕНО РАЗПЕРВАЙКИ КРИЛЕ,

ИЗЛИТАТ НЕСПОКОЙНО -

И ОТНОВО КАЦАТ,

ЗАМЕНЯЙКИ ЕДИН ОБЕКТ СЪС ДРУГ,

ГОТОВИ ЗА ПАРЧЕТО ХЛЯБ -

ЗАВИНАГИ ДА ЗАМЪЛЧАТ.

О, 

ТАЗИ МРЪСНА ПИЩНОСТ НА СРЕДАТА,

КОЯТО НИКОЙ ДА Я ВЪЗПРЕТИ НЕ ИСКА.

БАФ-БАФ-БАФ!

ГАР-ГАР-ГАР!

ГЯ - ЮР - ГА!


ПОД НЕБЕСАТА НА СВЕТА,

НАКАЦАЛИ ПО КОФИТЕ СЪС СМЕТ,

ВМЕСТО В МОРЕТО СЛАВНО ДА ЛОВУВАТ.

А КУЧЕТАТА,

КУЧЕТАТА ВЕЧЕ СА ЗАРЪФАЛИ,

ПОРЕДЕН ЗАБЛУДЕН ПОЕТ.

ГРАДЪТ Е -

КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,

И В НЕГО СЯКАШ -

ВЕЧЕ НЯМА АБСОЛЮТНО НИКОЙ.

ПРОСВИРВА ВЯТЪРЪТ МЕЛОДИИ,

В КОСИ РАЗДИПЛЕНИ НА СТРАННИЦИ,

И РЪСИ КЕСТЕНИ НАМЕСТО ДЪЖД.

НО, 

КАМЪКЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАЧЕВА,

О, 

КАМЪКЪТ НЕЗРЯЛ Е ЗА ТОВА;

А ВЪВ ДОБАВЪК И АСФАЛТЪТ.

ГРАДЪТ, 

ГРАДЪТ Е КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,

И СЛЪНЦЕТО -

ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ЛЮБИТЕЛИ,

ПОКРИВА ПАК ТЕЛАТА СЪС ПОЖАРИ,

МАКАР И ОТ ЛЕНИВО - ОЩЕ ПО-ЛЕНИВО.

ГРАДЪТ, 

ГРАДЪТ Е СТРАШНО ЕСЕНЕН,

И ПРАЗЕН В НАЙ-СЪДОВЕН СМИСЪЛ.

ОСТАНАЛ САМ -

КАКТО СВЕТА,

СЛЕД ВСЯКО БЕЗВЪЗВРАТНО ОТЛЕТЯЛО ЛЯТО,

ГРАДЪТ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ЕХТИ.

ЕДНА САМОТНА РАКОВИНА ОТ БЕТОН;

ПРОДУХВАНА ОТ НАЙ-СЪДБОВЕН ВЯТЪР.

НО,ПЕСЕНТА -

НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА,

ЕДВА ЛИ ОЗНАЧАВА ВЕЧЕН ПРАЗНИК.

ЗАЩО САМОТНИКО,

ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ПРОПЛАКВАШ -

ПОДОБНО СЧУПЕН КЛАВЕСИН;

ПРЕСКАЧАЙКИ НЕОСЪЗНАТИ НОТИ,

И ЗВУКОВЕ ОТБЯГВАЙКИ СЛУЧАЙНИ!?!

НЕ -

ПОРАДИ ЛИПСАТА НА СТРУНИ;

НЕ -

ПОРАДИ НАЛИЧИЕ НА ВРАГОВЕ;

НЕ -

ЗАРАДИ ПРОПУСНАТИ ОБЛАГИ;

А ПОРАДИ ОТЧАЯНИЕ ВСЕОБЩО;

ПОСЯТО НЕ САМО НАДЪЛБОКО -

НЕЙДЕ ВЪВ ТЕБ,

НО И НАВСЯКЪДЕ - 

КЪДЕТО ВСЕ ОЩЕ КРЕЕ СЪРЦЕТО НА СВЕТА.

ГРАДЪТ, 

ГРАДЪТ Е ЖЪЛТО-ЕСЕНЕН;

СВЕТЪТ, 

СВЕТЪТ Е ЗЛАТНО ЕСЕНЕН,

А ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА -

НЕВИНАГИ ЩЕ ОЗНАЧАВА ВЕЧЕН ПРАЗНИК.

А, 

ВСИЧКО БЕШЕ ПРОСТО ПЛЪТ,

И ЖИВА ПЛЪТ БЕ,

НО И НЕПРОСТИМО МЪРТВА;

НАЙ-ЧЕСТО БЕЗРАЗЛИЧНО-ПОЛУМЪРТВА,

УНЕСЕНА В НЕОПОЗНАТИ ИЗМЕРЕНИЯ;

ДЪЛБОКО НЕИЗСЛЕДВАНА - СЪВСЕМ НЕИЗЯСНЕНА,

НЕ ПОРАДИ -

НЕВЪЗМОЖНОСТИ НА НАУКАТА;,

НЕ ПОРАДИ -

ЛИПСА НА ВЪЗМОЖНОСТИ;

АМИ ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА СМИСЪЛ.

НО,

ВСИЧКО БЕШЕ ТЪЖНА НЕЖНА ПЛЪТ,

И ВСИЧКО ТЪЙ ОСТАНА -

НЕЖНА, ТИХА, ТЪЖНА - 

НЕУЛОВИМА ПЛЪТ.

ПЛЪТ -

ПРЕУМОРЕНА ОТ ПРЕЛЮБОДЕЯНИЯ,

И ПРЕНАСИТЕНА ОТ СЛАДОСТРАСТИЯ;

ПРЕИНАЧЕНА ПОРАДИ ПРЕУМОРА, 

ТЪЖНА, НЕЖНА, ВРЕМЕННО ПРИТИХНАЛА - 

СЪВСЕМ БЕЗСРАМНАТА КРАЙБРЕЖНА  ПЛЪТ.

ПЛЪТ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНА - 

В РЕЗУЛТАТ НА НЕДОРАЗУМЕНИЯ;

ПЛЪТ ХАШЛАДИСВАНА - 

ПО КАПРИЗ НА БОГОВЕТЕ;

ПЛЪТ ПРЕИЗКУШАВАНА - 

ЧАК ПОЛУМЪРТВА.

ПЛЪТ ПРЕСУШАВАНА - 

ОТ САМОВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ;

ПЛЪТ ПРЕОХЛАЖДАНА - 

ОТ НЕНАСИТА;

ПЛЪТ - 

В КЪСНА ДОБА РАНОБУДНА;

ПЛЪТ – 

СЛАСТНО СЪННА НА РАЗСЪМВАНЕ;

ПРЕДИ ДА ФУКНЕ НА СВОБОДА.

АХ,

ЖИВА ЛИ ЖИВА,

ЖИВА ЛИ ЖИВА ЧУЖДА ПЛЪТ,

ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ, 

И НАЙ-ЖЕСТОКА УПОТРЕБА.

И НЕКА, 

ДЕНОНОЩНИ ГЛАРУСИ ВЪВ ТЕБ,

ДА БИЯТ БЕЗПОЩАДНО ГЪВКАВ СЛЮНЧЕСТ КЛЮН.

И НЕКА, 

БУДЯТ СЛАДОСТРАСТНА БОЛКА;

ДАНО ПРИСПЯТ - 

И БОЛКАТА – КОПНЕЖ,

И БОЛКА ОТ СТРЕМЕЖ;

И БОЛКА ПОРАДИ НЕЗНАНИЕ,

И БОЛКАТА ОТ КРАЙНОТО -

НЕТРАЙНОТО ПОЗНАНИЕ.

The End 21.10.2013. Revised 19.09.2014.