ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА . . .

21.05 09:18 - THE KNIGHTS-POETS HEARTS, poem, Hemy VARNALIUS

автор: godlieb категория: Поезия   
прочетен: 208 коментари: 0 гласове: 

0

последна промяна: 26.05 20:42

To Ivana
(c) 28.02.2002 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV RUSSEFF-HEMY
ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА,
МОРЕТО БИЕ ХЕКЗАМЕТЪР ДРЕВЕН,
А ПЯСЪКА ОСТАВА ЛЯТНО СИТ,
НА СТРАСТИ,
НА БЕЗУМСТВА ВСЯКАКВИ,
И НА ЖЕЛАНИЯ БЕЗМЕРНИ.
ДОРИ И ВЯТЪРА -
ЗАМРЯЛ Е НАВЪЗБОГ,
В ОЧАКВАНЕ НА ЛЕСНОТО ПРИШЕСТВИЕ,
ПОРЕДНО И СЪДБОВНО . . .
О, БЕЗПОДОБНА СТРАННА ТИШИНА,
ОБХВАНАЛА БРЕГА,
ОБГЪРНАЛА ЗАВИНАГИ МОРЕТО,
ПРЕГЪРНАЛА ОБЕЗУМЯВАЙКИ СВЕТА,
ОТВЕК ДО ВЕКА -
НО И ОЩЕ ПО НАПРЕД,
ЗА ДА ОТХВЪРЛИ ВСИЧКИ НАС,
СЛЕД ЛЯТОТО -
КОЕТО СЯКАШ НИВГА НЕ Е БИЛО,
ЗАЩОТО ВЕЧЕ СМЕ НЕНУЖНИ.
„ТЪЙ ЛЕСНО ОТМИНАВА ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ“,
БЕ ОТБЕЛЯЗАЛ НЯКОГА БАРАБАТА КОЩИ,
ПРЕДИ ЗАВИНАГИ НАДУЛ ПЛАТНА - РАЗВЯЛ БАЙРАК,
ЗАД ХОРИЗОНТА БУРЕН ДА ЗАЧЕЗНЕ.
И ЕТО,
АЗ ОТНОВО ТРЪГВАМ САМ,
С ИНТЕЛИГЕНТСКАТА -
ЛЪЖОВНАТА НЕОБХОДИМОСТ,
ДАНО ДА ПРЕКОСЯ МОРЕТО ПЕШ,
ПО СТЪПКИТЕ НА ЛИТНАЛИ СЪС НЕОХОТА ПРИШЕЛЦИ;
ХИЩНИ ПТИЦИ,
РАЗБИЛИ С КЛЮН,
ПРОВИНЦИАЛНИТЕ СЪРЦА НА РИЦАРИ-ПОЕТИ, . . .
The End/17.03.2014.