ПОЗНАВАМ ВЕЩО . . .

26.01.2010 15:43 - I KNOW VERY WELL, poem, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

автор: godlieb категория: Забавление   
прочетен: 305 коментари: 1 гласове: 

0

последна промяна: 28.01 10:45

(c) 1970 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ПОЗНАВАМ ВЕЩО
ТРЕПЕТЪТ НА ОБЛАДАВАНЕТО -
Докосването на пчелата,
Върху разцъфналият цвят . . . 

Разбирам лудостта на саможертвата -

Отдаване със помисъл за плод . . . 

Познавам лицемерието на думите!

Странни слузести тела
В длъбините на Морето,
Пред които всеки се изправя ужасен . . .

Вкусът на чуждата трапеза

До болка е познат -
Лански Къшей Черен Хлеб,
Предназначен за Прелетните Птици . . .

Но нима,
Но нима,
Но нима Човеко Божи, 
Нима 
Това е Всичко !?!
THE END
1970-2010

ИЗЧЕЗВА СЛЪНЦЕТО . . .

23.01.2010 07:38 - DISSAPEARING THE SUN, poem, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

автор: godlieb категория: Поезия   
прочетен: 151 коментари: 0 гласове:

0

последна промяна: 02.02.2010 07:59

(c) 1967 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

          ИЗЧЕЗВА СЛЪНЦЕТО –
ДИКТУВА ЛИ ТО НЕЩО,
ИЛИ –
ОСТАНАЛОТО УПРАВЛЯВА?

НАСТЪПВАТ ОБЛАЦИ,
И ИДАТ,
И СЕ РОЯТ …

НЕБЕТО Е ПОКРИТО С МЪЛНИИ.
МОРЕТО СЕ РАЗТВАРЯ –
ЗА ДА СЕ ОПЛОДИ ДЕНЯТ …

ПРЕЛИТАТ ГЛАРУСИ – 
ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО,
ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,
ДАЛЕЧ ОТ ВСИЧКИ
ИЗМЕРЕНИЯ СЪДБОВНИ  …

ПОБЯГВАТ ПТИЦИ -
ПОГИВАТ ПЕПЕРУДИ,
А КУЧЕТАТА -
  ВСЕ ТАКА ДОКРАЙ БЕЗДОМНИ,
ПРЕСТАВАТ ДА НАДЛАЙВАТ САМОТАТА . . .

ЗАМЛЪКВАТ ВЛЮБЕНИ
ПРИТВОРИЛИ КЛЕПАЧИ;
ЗАСЛУШАНИ ВЪВ РАКОВИНИТЕ,
КОИТО НЕ ПРЕСТАВАТ
НЕЩО СВОЕ ДА НАШЕПВАТ -
НА СВЕТА ДОКРАЙ ЛЪЖОВЕН.

БРЕГЪТ -
ЗАПОЧВА ДА ГОВОРИ . . .THE END
1967-1977

НАБЪРЗО ТРЪГВАШ . . .

18.01.2010 19:01 - IN A HURRY - YOU HAVE RUN, poem by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

автор: godlieb категория: Поезия   
прочетен: 150 коментари: 0 гласове: 

0

последна промяна: 02.02.2010 12:47

(c) 1969 -Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

НАБЪРЗО ТРЪГВАШ.
След Тебе тлее мъката -
Едва изгряваща звезда.

Отдалечаването прави
Всяка фигура петно,
Върху пейзажа на Природата.

Понякога, 
В изложбата на евтините чувства,
Пейзажите кървят -
С отдалечаващи се фигури . . .
THE END
1969-2010

ПОГУБЕНА ЛЮБОВ

(c) Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ПОГУБЕНА ЛЮБОВ ОЧАКВА ПАК,
Далечното да стане поносимо близко;
По Бъдеше мечтая заран  -  та до мрак;
Небето призовавам да припадне ниско. 

В потайна доба - Таен  Рунен Час,
Издебвам Времето да спре за кратко;
Дочувам ясно Неговият Вечен Глас, -
Изтича Времето през нас - а толкоз жалко . . .

Докосване до черно кадифе -
Погубва Чувството - Душа обгръща;
И Мъката ми се превръща във Море,
Ала за нея никой никому - ни Цент - не плаща . . .

На Творчеството жизнено - съдбовна дан,
С последни сили - Аз до Гроб -  ще дам . . .
THE END
1979-2009

НЕСЕБЪР

12.01.2010 17:32 - НЕСЕБЪР - ТЮРКОАЗЕНОТО ВИМЕ / NESSEBAR - THE TURQUOISE UDDER, poem, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

автор: godlieb категория: Други   
прочетен: 197 коментари: 0 гласове: 

0

последна промяна: 02.01 22:19

(C) 2001 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

НЕСЕБЪР – ТЮРКОАЗЕНОТО ВИМЕот
Богомил Костов АВРАМОВ - ХЕМИ

 Посред море от небесносиня притаена сол, -
(Аз Тюркоаза в цвят не разпознавам!); -
По повелята на древни богове незнайни,Върху рехава скала митически израстнал,
Ти потрепваш,
Със сърце живително за всички нас: 
Странници залутани
По Пътищата на Света,
Попаднали при Теб -
Поради Крушение поредно и съдбовно,
Припаднали в колене -
Поради мирис на Прогнила Мариманска Плът
Доказваща -
Че нищо нивга не е вечно -
Пък колкото да ни се види славно.
Поради натрапени безумия на Големци,
Побягнали далеч от Теб,
За да не чинат сметка на народу, -
(Що значи за тирана - някакъв народ!);
За да ни сочиш Път -
От древността насам;
Без да използваш Фар,
Ни Лустра,
Нито дори обикновен Светлик;
Не само на Моряци безпосочни,
Не само на Капитани крайно пресметливи,
Не само на Тракийки върло лезбокрили,
Но -
И на Поетични Сухопътници Всякакви,
Обявени за безсвестно смахнати,
Защото за далаверата наричана Живот, -
На някого изглеждат на съвсем излишни.

И всичко туй,

Посред море-мастило от Лазур,
От Топлина,
От Либава Нега,
И от Любов,
Тук -
Под бездънното Несебърско Небе -
От Господ-Бог -
Всред злато посребрено;
Които единствено -
Със кръв и сълзи -
Би могъл да заплатиш, -
Ако все още земята местна обитаваш . . .

Останалото!?!
О, Останалото -
Аз не вярвам да се нарича Свят . . .
THE END
2001-2010

 

 

ДОБРУДЖА

12.01.2010 15:52 - ДОБРУДЖА-2 / DOBRUDJA-II, poem by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

автор: godlieb категория: Поезия   
прочетен: 171 коментари: 0 гласове: 

0

последна промяна: 02.01 22:17

(C) 1962 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ДОБРУДЖА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Да чуеш каруците завръщащи се от полето,

Главините проскърцващи всред тишината,
Замрялото село да видиш -
Онзи тежък плод -
Там горе;
По хълмовете над морето . . .
Да усетиш реката под краката си,
Подземи прекосила тучната земя -
Край село бликнала отколе . . .

Да чуеш житата като шъпнат,
Да ги сравниш с морето към  което вечно се стремиш,
Да срещнеш онова момиче със забрадката;
Пропита с потен прах,
Наситена със странен дъх на морно тяло;
Със вила на гърба -
А на уста със песен . . .

Да разчупиш топъл хляб  върху воденичен камък,
Да впериш поглед  в  тъмното небе
По звездопад,
Да изтръпнеш от Любов  и Празник ...

 

Но да, -
Това е -
Боже Господи Всевишний,
Това  е -
Майка Добруджа Всевечна . . .

THE END
1962-2010

Нагоре

СТРАХЪТ

12.01.2010 15:31 - THE FEAR, poem by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

автор: godlieb категория: Поезия   
прочетен: 172 коментари: 0 гласове: 

0

последна промяна: 02.01 22:15

(c) 1982 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMYСТРАХЪТ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Страхът отново се завръща,
Страхът - че просто няма да я бъде.
Сърцата ни всред  мрак обгръща,
И прави - чак децата да ни съдят  ...

Страхът не спира да ни очарова;
Порутва пътем - где-що може.
Напомпва  ни и бункерова;
За да погинем - мили боже !  ...

Страхът запушва ни устите,
И вместо хляб опитва да засища.
Страхът отпраща ни  в горите,
И не престава да обижда ...

Страхът - умело подработен,
Страхът - перфектно разпиляван,
Страхът потулван и грамотен,;
Как не престава да ни удивлява ...

Страхът е често за утеха,
Завинаги останал във сакрална мода.
Едва наметнал връхна  дреха,
Той незабавно бичва на свобода ...

Остава братко - аз  си знам,
Завинаги най-долен всенароден  срам ...
THE END
1982-202-2010

Нагоре

СЪЩЕСТВУВА ДЕН . . .

10.01.2010 18:17 - THE CHILD'S EXISTING DAY, poem, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

автор: godlieb категория: Поезия   
прочетен: 158 коментари: 0 гласове:

1

последна промяна: 02.01 22:14

(C) 1979 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СЪЩЕСТВУВА ДЕН В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА, Когато, -
Макар улисани в игрите безметежно детски
Тръпно чакат;Да дойдат техните Бащи, 
Или пък Майките дори, 
Че да ги поемат -
За час -
Или за два, 
Наспоред решението мъдро на Съда,
Където властва -
Клеветата Междухорска . . .

Децата дебнат хлопота -
На тежките бронирани врати,
Предвкусвайки отчасти Истината Свята,
Която винаги е равна на -
"Пари" . . .

Засечени вместо мишена, -

Под погледът съчувствен -
На неизвестен бодигард,
Във униформа на пишман-парашутист …

О,
Бедни -
Бедни -
Мои Бедни Поколения!
Недохранени Деца на толкоз  тежки,
Ала тъй Великолепни Времена, -
Кърма за Вас е,
Ежемесечно платената
Почтителна Служебност на Екипа . . .
THE END
1980-2010

НАДОЛУ ВОДИШ . . .

10.01.2010 17:48 - LEADING - TO THE SEA, poem, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

автор: godlieb категория: Новини   
прочетен: 213 коментари: 0 гласове: 

2

последна промяна: 31.08 16:31

(c) 1965 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
УЛИЦА НА ДЕТСТВОТО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Надолу водиш, -
Към Морето, -
Чиито сложни ветрове,
Все гонят кораби пред себе си - 
И срещу хоризонта,
И пенят старите вълни,
Отмерващи най-древното откритие:
Зима …
Пролет …
Лято …
Есен …
И отново -
Все по-дълбока зима! 

Надвиснали от двете ти страни,
Със къщи стари вековете,
Прекланят се пред всяко утро, -
Денят оставят върху тях да стъпи, -
А после мълчаливо рухват,
Недочакали завръщане -
На Блудни Синове Несретни … 

Тук търся -
Сянката си от детинство,
Останала по теб в праха,
Разровен от нозе немирни -
На чужди палави деца.
А старите смоковници сред двора,
Липата стройна при стобора,
И есенният вечен бяг на облаците,
Нашепват упорито-
Напомнят неустанно:
- А, сенки нямат ветровете!
- А, сенки нямат ветровете!
- Не! Сенки няма и да имат -
Ветровете тъй Разблудни!

THE END
1965-2010

ДО КРАЯТ НА СВЕТА . . .

(c)2013 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
ЦЕЛУВАЙ МЕ - ДО КРАЯТ - НА СВЕТА,
С НЕЗЕМНА СТРАСТ - ДАНО НЕ ПОДОЗИРА НИКОЙ;
И ТОЧНО - ПО СРЕДАТА - НА ГРАДА,
В ОЧАКВАНЕ - ВЛАСТТА - ДА НИ ЗАРИТА.

ЦЕЛУВАЙ МЕ - ДО КРАЯТ - НА СВЕТА,
И НАПРЕКИ - И НАДЛЪЖНО - ПРЕЗ ГРАДОВЕТЕ;
НА ПУК - НА ПРИЗИВИТЕ - НА ВЕКА,
ДОКАЗВАЙКИ - ЧЕ АЗ ВИ ПЛАЩАМ - ГРЕХОВЕТЕ.

ЦЕЛУВАЙ МЕ - ДО ВДЪН - НА СКАПАНИТЕ АЛКОХОЛНИ ДНИ,
НАСРЕДИ - ВСЯКАКВИТЕ - АПОКАЛИПТИЧЕСКИ НАХОДКИ;
НА ПУК - НА ТЕЖКИТЕ - ГЛОБАЛИСТИЧЕСКИ ЛЪЖИ,
НА ПУК - НА ВСЯКАКВИТЕ - ПОЛИТИЦИ-БЪРЗОХОДКИ.

ЦЕЛУВАЙ МЕ - С НЕПОДОЗРИМО - СИЛНА СТРАСТ,
ЗАЩОТО - САМО ТЯ - ЗА ДВАМАТА ОСТАНА;
ОТХВЪРЛЕНИ - ОТ ВСЯКА - ЗЕМНА ВЛАСТ,
МЕЧТАЕЩИ - ВЪЖЕТО - ЛЕВСКИ - И СУЛТАНА.

ЦЕЛУВАЙ МЕ - ПОСЛЕДНО Е - ПРИЗНАЙ,
И ВТОРИ ПЪТ - ЕДВА ЛИ - ЩЕ СЕ СЛУЧИ;
ДОКОЛКО ЛЕСНО Е - ДА ИМАШ - ЗЕМЕН РАЙ,
ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА - НЕ ПРЕСТАВА - ДА МЕ УЧИ.
The End-19.01.2013./Revised 25.09.2014.

ОТМИНА ЛЯТОТО . . .

                                                                             (c) 1966-Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
                                                ОТМИНА ЛЯТОТО - ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ,

ПОТЪНА ЛЯТОТО В МОРЕТО;
ПОИСКАХА ЛИСТАТА ДА УМРАТ,
ЗЕМЯТА ГИ ПРИЕ - И ЕТО,
НА ЖИВА ТОР - ТОЗ ВЕЧЕН МИРИС НА ПЛЪТТА,

УХАЕ ЕСЕНТА КОГАТО,

ПРОЗОРЦИТЕ РАЗТВОРИШ ЗАРАНТА,

ЗА ДА ПРОКЪЛНЕШ ЛИТНАЛОТО ЛЯТО.

КАТО ЛИСТАТА СМЕ И НИЙ,

НО МАЛКО ПОВЕЧЕ - ДЪРВЕТА,

ПОБЯГВА ЛЯТОТО- И БИЙ -

НО НЕ ПО КЛОНИ - А В СЪРЦЕТО,

КОЕТО СБИРА В СЕБЕ СИ НОЩТА,

ПОДГОТВЯ ЗА ДЕНЯТ НЕСГОДИ;

НЕИЗМЕРИМА Е ПЛОЩТА -

КЪДЕТО ВРЕМЕТО - УБИВАЙКИ - НИ ВОДИ.

THE END

21.08.2013./ Actualized 25.09.2014.

БРЕГЪТ

10.11.2013 22:44 - БРЯГ / THE SHORE, poem, Hemy VARNALIUS

автор: godlieb категория: Поезия   
прочетен: 137 коментари: 0 гласове: 

1

последна промяна: 12.11.2013 17:22

 © 2000 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

МАКАР И ПОДХОДЯЩО ОКОВАН В БЕТОН,

БРЕГЪТ РЪМЖИ ПОДОБНО НА КЕНТАВЪР,

НАПУСНАЛ СВОИТЕ ПОДВОДНИ ПЕЩЕРИ,

ПОРАДИ ВУЛКАНИЧНО СРУТВАНЕ СВЕТОВНО . . .

ОТМИНАЛО Е ВРЕМЕТО ЗА ПИР,

ЗА СЛАДОСТРАСТИЯ И ЗА СЪБЛАЗНИ ДРЕВНИ,

НА ЦАРЕДВОРЦИ – ГЪВКАВИ ЗМИИ,

И НА ПОРЕДНОТО УБИЙСТВО ПО ПОРЪЧКА,

КОЕТО ПЪК ПОЕТЪТ ЩАТЕН ЩЕ ВЪЗПЕЙ,

ВЪВ ГЕРОИЧНА ОДА ЗА ТИРАНА . . .

МОРЕТО СЕ ЗАЯЖДА СЪС БРЕГА,

ТЪЙ КАКТО ВЕКОВЕ УМЕЕ ДА ГО ПРАВИ,

ДОКАТО ТЪРСИ ДА ПОСТИГНЕ СВОЯТ РУНЕН ЧАС,

ПОСОЧЕН ЧРЕЗ ЧАСОВНИКЪТ ОТ БРОНЗ И МРАМОР . . .

ВИТАЕ НЯКАКЪВ НЕОСЕЗАЕМ ЗВЕЗДЕН ПРАХ,

ОТ СПОМЕНИ СЪСТАВЕН - НАМЕСТО ПРИЧАСТИЕ,

ОТ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ ИЗВАЯН И ОТ НЕДОМИСЛИЯ,

СЪС СЪВЪРШЕН РАЗВРАТ ИЗПЪЛНЕН,

ПРЕДНАЗНАЧЕН ДА СРИНЕ БЪДНОТО,

ПРЕДИ ДА Е НАЧЕНАТО ИЗОБЩО;

КОЕТО РАБОЛЕПНО ЧАКА СВОЯТ ЗНАК,

ПОДИР ЗАВОЯТ НА СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ,

ОБОЗНАЧЕН СЪС ЗАЛПА НА ПОРЕДНАТА ВОЙНА . . .

ЕДИН НЕОСЕЗАЕМ ЧИСТО ЗВЕЗДЕН ПРАХ,

КАКЪВТО САМО СВЕТИТЕ МЕСТА ДОКРАЙ ПОЗНАВАТ,

С ДОКАЗАН ЗВЕЗДЕН ПРОИЗХОД,

ПРЕВЪРНАТ ОТ РАЯТА ВЪВ НЕЗЕМНА РАДОСТ,

ВЪЗРАДВАНА ЧЕ БУРЯТА УМЕЕ И РУШИ ОНУЙ -

С КОЕТО ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА Е УСПЯЛО . . .

The End / 10.11.2013.