КОСИ НА ДВОРЕ - 28.11.2014.

 (C) Bogomil Kossstoff AVRAMOV-HEMY
ЖЕНАТА ГДЕТО РЕШЕШЕ КОСИ НА ДВОРА,
НЕ МОГА - И НЕ ИСКАМ - ДА ЗАБРАВЯ;
ТОВА ЗА НАС БЕ СКРИТАТА ПАРОЛА,
С КОЯТО И ДО ДНЕС ХАРЕСВАМ ДА БОРАВЯ.

ЖЕНАТА СМЕЛО ИДЕШЕ ПРИ МЕНЕ,
ОСТАТЪКЪТ ОТ СЛАВНА МОРСКА ПЯНА;
ЧИСТОСЪРДЕЧНО ЛЮБЕШЕ МЕ НОЩЕ-ДЕНЕМ,
А ПОСЛЕ СПРЕТВАШЕ НАЙ-СПЕШНА ТЕЛЕГРАМА.

ЖЕНАТА МЕ ЗАРЯЗВАШЕ СЪВСЕМ ЗАДРЯМАЛ,
НА ПРЪСТИ СЕ ИЗНИЗВАШЕ ДАЛЕЧ НА ДВОРА;
ДОКАТО РЕШЕШЕ СЕ С ГРЕБЕН ПРЕМАЛЯЛА,
ТЯ - МОЯТА - ЗАВИНАГИ ПОГУБЕНА ИЗГОРА.

ЖЕНАТА СТАРИ НАВИЦИ И ДНЕС ДОКЪРПВА,
РАЗРЕСВАЙКИ КОСИ ОТ СНЯГ ПО ЧУЖДИ ДВОРИ;
ПОГЪЛНАТА ОТ СПОМЕНИТЕ НИ РАЗДЪРПАНИ,
С КОИТО ТЯ - ОБЕЗУМЯЛАТА - НА СЕБЕ СИ ГОВОРИ.

ЖЕНАТА - ГДЕТО ЛЮБЕХ СТРАСТНО - ДО ЗАБРАВА,
ЖЕНИТЕ - ГДЕТО ВЕЧ' ТАКИВА НИЙДЕ НЯМА;
ЖЕНА - ОБВЕЯНА С НЕОБИКНОВЕНА СЛАВА,
ЖЕНА ЗАПОМНЕНА - СЪС ТРЪПКАТА КОРАВА.
The End
27.07.2013.

ТУК КРАЙ ЛРЕГА - 28.11.2014.

                                                     (C)1962-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ТУК КРАЙ БРЕГА,

ЕДИН СЪВСЕМ САМОТЕН БРЯГ,

 ПОТЪНАЛ ВЪВ ВСЕЧОВЕШКА СМРАД,

ИЗПЪЛНЕН С НЕЧОВЕШКА ГНУСТОТА,

СЪС ЗАДУШАВАЩА МЪГЛА,

 НАЛИТАН ОТ КРЕСЛИВИ И КОВАРНИ ПТИЦИ;

ОБСИПВАН С ТЯХНОТО БОЖЕСТВЕНО ГУАНО,

ПОХЛУПЕН ПОД ВЪЛМА ОТРОВЕН ПАРАХОДЕН ДИМ;

ПРАНЕТО ХОРСКО СЕ РАЗВЯВА ГОРДО -

ПРОГНИЛАТА ПОРУТЕНА ХОРУГВА,

УКРИВАНА ОТ ВЕКОВЕ,

И НАЙ-ПОДИР ИЗНЕСЕНА ЗА ЛИЦЕМЕРНА ПРОЧИТ.

МИНАВАЙКИ ПОД ТЕБ,

ПРЕКЛАНЯМ СЕ И АЗ:

БЕЗГРИЖНО,

 ВЕЧНО ОБРУГАНО ЗНАМЕ НА НАРОДА . . .

The End/01.MAY.2013

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ - 28.11.2014.

(C) 2001.-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ СЪВСЕМ НЕ СА ЖЕЛЕЗНИ, МАКАР ДА ПРИТЕЖАВАТ НЕРВИ ОТ СТОМАНА.
 ЗА СЕБЕСИ ИЗРЯДКО СА ПОЛЕЗНИ,
 ЗА ОБЩЕСТВОТО - ВЕЧНИ БЕЛИ ВРАНИ.

 РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ СЪВСЕМ НЕ СА ОТ ЗЛАТО,
 ТАКОВА И ДА ТЪРСИШ - ТРУДНО ЩЕ ОТКРИЕШ.
 НАРЯДКО СА ОТЧАЯНИ. НАПРОТИВ БРАТО,
 ИЗПЪЛНЕНИ СА С ВЯРА ГДЕТО ТРУДНО ГНИЕ.

 РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ - НАЙ-ОБИЧАЙНА ЖЕРТВА,
НА ИСТИНАТА В ТЪРЖЕСТВОТО.
 ПЪЛЗЯТ ПРОКЪЛНАТИ С ЧЕРВЕНА КЛЕТВА,
 ПО ЗАПОВЕД НА БОЖЕСТВОТО

 И БАВНО СЕ РАЗПАДАТ ВЪВ СЪДБОВЕН ПРАХ;
РАЗОБЛИЧАВАЙКИ -
ПОРЕДЕН НЕРЪЖДАЕМ ГРЯХ.The End-10.04.2013. 

БЕЗ КРЪВНО НАЛЯГАНЕ - 27.11.2014.

(c)2013 - FOTO STUDIO ROMERO-VARNA(c)2013-23.01.2013 – BOGOMIL KOSTOV AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ БЕЗ КРЪВНО НАЛЯГАНЕ,
 АКО ЗАЛИТАМ – ТОВА Е ОТ ГЛАД.
АЗ СЪМ ГЛУПАКЪТ НАЙ-ЛЕСЕН ЗА СПРЯГАНЕ,
С ЕКГ АБСОЛЮТНО ИЗБЯГВАЩО СМРАД.

АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ КОГОТО НЕ ЗАБЕЛЯЗВАТЕ,
ФУКНАЛИ ПОДИР ЕДРИ ПАРИ.
ПУКА МИ ЧЕ МЕ ЗАРЯЗВАТЕ,
ПУКА МИ ЧЕ ЧУВАМ „УМРИ!“

АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ БЕЗ КРЪВНА ЗАХАР,
ЕКОЛОГИЧЕСКИ ВИСОКО ИЗПЕРКАН ТИП.
ЛЕСНО ПРИЕМАЩ – ТРУДНО ПРЕМАХВАЩ,
ВСЕКИ НОВ ПОЛИТИЧЕСКИ СТРИПТИЙП.

АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ СЪС СМЕШНАТА ПЕНСИЯ,
И ВСЕ ПАК СЛАВНО КАЧЕН В ИНТЕРНЕТ.
АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ ПРОКЪЛНАТ ОТ ВСЕЛЕНСКИЯ,
ЯК НА ПОКЕР – СЛАБ НА ТАБЛАНЕТ.

ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО РАКОВО БОЛНИТЕ,
С ТЯХ СМЕ АБСОЛЮТНА МАХАЛА.
ПО-ДОБРЕ ПРЕМАХНЕТЕ ОТРОВИТЕ,
НО – КОЙ БИ ИЗЛЕЗНАЛ СЪС ВАС - НА ГЛАВА!?!

АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ ЛЕСЕН ЗА СРИТВАНЕ,
ДОЛУ - В ТАШКИТЕ – ПО ВРЕМЕ НА СЪН.
БЕЗ НИКАКВО ВСЕНАРОДНО ДОПИТВАНЕ,
ОБЯВЕН ЗА ОСТАТЪЧЕН КОМУНИСТИЧЕСКИ ПЪН.

АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ С БЕЗБРОЙНИ УМЕНИЯ,
СВИКНАЛ НА БАЧ БЕЗ ПАРИ.
ТРУДОВА БОРСА – ОРИСИЯ-ЩЕНИЕ,
ТВОРЧЕСКО ВРЕМЕ НА ВСИНЦА ГОРИ.

АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ РАЗЧИТАЩ НА ХОРАТА,
В ТОЗИ БЕЗУМЕН ВЛАСТНИЧЕСКИ ВЕК.
БЕЗ ДА СЕ ДАВАМ ДА МЕ ЯДЕ ПРОКОБАТА,
НА ВСЕКИ ДОКОПАЛ ВЛАСТ ПРЕСТЪПЕН ЗЕВЗЕК.

АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ – РАЗЧИТАЩ НА ХОРАТА,
АЗ СЪМ ПОЕТЪТ – ГОВОРЕЩ ЗА ХОРАТА . . .THE END
01/24/1302:55:15 PM / 27.11.2014.

ЗАГАСВАТ ДНИТЕ В КРАЯТ НА СЕЗОНА, 27.11.2014.

Illustration (C) 2014 - Baised K.

(c) 1965-2005-Bogomil AVRAMOV-HEMY

ЗАГАСВАТ ДНИТЕ В КРАЯТ НА СЕЗОНА,

ОТНАСЯЙКИ СЪС СЕБЕ СИ МЕЧТИ.

МОРЕТО ТЪНЕ ВЪВ ОМАРА - 

И НЕ ИСКА -

И ДА ЗНАЙ;

ЧЕ ТИ ЗАВИНАГИ ОСТАВАШ ТУК,

ДОКАТО ПЯСЪКЪТ УСПЯВА ДА НАПОМНИ;

ЗА ЗИМАТА - 

КОЯТО СТРЪВНО ИДЕ,

ЗА ЛЯТОТО - 

ЩО БЪРЗА ДА СИ ТРЪГНЕ,

ЗА ОБЛАЧНИТЕ ЗАВЕСА -

ГДЕ ТРАМОНТАНА ДИВНО ДИПЛИ,

И ДО СМЪРТ РАЗДИРА,

ДОКАЗВАЙКИ БЕЗСРАМНО СВОЙТА СЪЩИНА.

ПРОГОНВАТ ВЕТРОВЕТЕ ОБЛАЦИ В ТАЛАЗИ -

ПРЕД СЕБЕ СИ И НАДАЛЕЧ;

ЕДНИ КУПНИ ДОКРАЙ НЕПОДХОДЯЩИ,

ЗА НЯКАКЪВ ПОПЪТЕН ШУМЕН ПРАЗНИК.

ТОГАВА СРЕЩАШ, 

ПОТЕГЛИЛИЯТ В ПОЛУНОЩ КЕРВАН ОТ ЖЕРАВИ;

ОТНАСЯЩ СВОЯТ КОЛЕКТИВЕН ВОТ,

РАЗНАСЯЩ ГРОХОТНО-ОТЧАЯН ВИК,

ЗАГЪРБВАЩ НАШИЯТ НЕПОНЯТИЕН СВЯТ,

ДАЛЕЧ ПРЕДИ СЕЗОННАТА РАЗПЛАТА;

ДОКАТО МЕСЕЦЪТ ОТЛИТА ПОДИР ТЯХ,

СТОПЕН ОТ МЪКА - КАК НЕ МОЖЕ ДА ГИ СТИГНЕ.

ТУК НА БРЕГА ОСТАВАШ САМО ТИ -

ИЗЧАДИЕТО НА ЗАБЛУДИТЕ И САМОТАТА,

ФЕХТУВАЩО ПО ЧУЖДИ ХОРИЗОНТИ СКАПАНИЯТ СВОЙ ЖИВОТ,

ДАНО КУРШУМ - НАМЕСТО ОТГОВОР - СПОЛУЧИШ.

ЗАЩО НЕСРЕТНИКО - 

ТИ БЕСЕН ПЕС И ЛУД ТАРПАН!?! -

ПРИЕЛ СЕ ЗА ПОЕТ,

НЕДОСТИЖИМИТЕ ДУШИ ВСРЕД СМРАД УСПЯВАШ ДА РАЗГОЛВАШ,

В ЕПОХАТА НА ВОДОПАДИ ОТ ЛЪЖИ; 

КЪДЕТО -

ДОРИ СЛЕД СКЪПОЦЕНЕН ДАР НЕ БИ МОГЪЛ - 

СЪС ЖЕРАВИТЕ ДА ОТЛИТНЕШ?!?

ТИ,

БЕЗ ДА ИСКАШ ЛЕСНО БИ УСТАНОВИЛ,

КАК ЛЯТОТО Е БЕЗПОЩАДЕН МИТ,

ДОКАТО БЪДНОТО - 

ИСТОРИЯ ОТЛОЖЕНА ПО СПЕШНОСТ.

О,

ЗИМАТА Е БРЕМЕННА ВСЕВЕЧНОСТ,

ЧИИТО РАНИ ЛЯТОТО,

ЕДВА УСПЯВА -

КАК ДА Е -

ДА СКЪРПИ . . .

The End – 05.04.2013. / 27.11.2014.

РЕКВИЕМ - 23.11.2014.

(c) 1968 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMYРЕКВИЕМ
В ПОЖЪЛТЯЛАТА АРХИВА НА БАЩА МИ,
НАДАЛЕЧЕ ТРЪГНАЛ, –
ТАМ ОТ ГДЕТО НИКОЙ СЕ НЕ ВРЪЩА, -
ВЛАГАМ РАЗЛЮТЕНИ ПРЪСТИ,
СЯКАШ ВСРЕД СВЕТИНЯ БУДНА.

И СТУДЕНА ПОТ ИЗБИВА ПО ЧЕЛОТО МИ.

ТУЙ НА СТАРЕЦА Е ЖИТИЕТО,
ТУЙ НА СТАРЕЦА Е БИТИЕТО;
ГДЕТО Е ТЕЖАЛО НА ПЛЕЩИТЕ МУ,
ГДЕТО Е РАЗЯЖДАЛО СЪРЦЕТО МУ,
ГДЕТО Е ПРЕПЪВАЛО НОЗЕТЕ МУ;
ОТ РОЖДЕНИЕТО - ТА ДО ГРОБЪТ …

НАД ОТЛИЧИЯТА БОЙНИ –
ГОРДИ ПОЛУНОЩНИ ЗНАМЕНА -
ЧЕРЕН ВЪТЪК БОЛКА И ТЪГА;
И ВЪРХУ ПИСМА ПРОПИТИ С ПОТ,
НАСИТЕНИ СЪС КРЪВ И СЪЛЗИ;
ТЕЖКО ПАДА КАРТАТА НА БЕЗРАБОТЕН:
“ВАРНЕНСКАТА БОРСА НА ТРУДА”.СИРЕЧ МЯСТОТО,
КЪДЕТО РОБЪТ НАЙ-УСПЕШНО СЕ ПРОДАВА -
ДОКАТО ДОРИ НЕ СЕ КУПУВА …

УСТОЯЛА НА ГОДИНИТЕ,
ПОЛИРАНА В ПРИЯТНО РОЗОВ ЦВЯТ,
ВСЕ ТЪЙ БЕЗПОЩАДНО ТВЪРДИЧКА КОРА -
ПАРЧЕНЦЕ КЛИСАВ ХЛЯБ;
НА МОЙТО РАЖДАНЕ,
ТЯ НОСИ ПРИЛЕЖНО ПОДПЕЧАТАНАТА ДАТА.

ТОГАВА ДУМАМ СИ СПОДАВЕНО,
ЗАЩОТО БОГ ОТДАВНА НЕ ЖЕЛАЕ ДА МЕ ЧУЙ:
- ЕТО ТИ ПРИЯТЕЛЮ И НОЖЪТ,
СЪС КОЙТО БЕЗПОЩАДНО БИЛ СИ КЛАН,
НА МАЙКА СИ В УТРОБАТА
КОГА СИ БИЛ!
Варна, 2009

НАСТРЪХНАЛИТЕ КУЧЕТА - 18.11.2014.

(C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

НАСТРЪХНАЛИТЕ КУЧЕТА -
ТАКА ДОБРЕ ПОЗНАВАМ;
Непроменен е нравът им отколе.
Захапват лесно Кокалът останал,
От Онзи -
Гдето вкара ни в неволя. 

Настръхналите кучета -
До Бога стръвно вият
Пропуснат ли това -
Което гонят.
Търпят - когато Господарите ги бият,
И нямат Бог на който да се молят. 

Настръхналите кучета -
До смърт добре познавам;
Как не пропускат -
Да се правят на Поети.
Сърцето си на тях не предоставям,
Защото от Живота тежко са проклети. 

И, често ги откривам в самота,
Как спретват -
На Невинния -
Поредната Беда . . .
THE END
2000 - 2010