РЕКВИЕМ - 23.11.2014.

(c) 1968 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMYРЕКВИЕМ
В ПОЖЪЛТЯЛАТА АРХИВА НА БАЩА МИ,
НАДАЛЕЧЕ ТРЪГНАЛ, –
ТАМ ОТ ГДЕТО НИКОЙ СЕ НЕ ВРЪЩА, -
ВЛАГАМ РАЗЛЮТЕНИ ПРЪСТИ,
СЯКАШ ВСРЕД СВЕТИНЯ БУДНА.

И СТУДЕНА ПОТ ИЗБИВА ПО ЧЕЛОТО МИ.

ТУЙ НА СТАРЕЦА Е ЖИТИЕТО,
ТУЙ НА СТАРЕЦА Е БИТИЕТО;
ГДЕТО Е ТЕЖАЛО НА ПЛЕЩИТЕ МУ,
ГДЕТО Е РАЗЯЖДАЛО СЪРЦЕТО МУ,
ГДЕТО Е ПРЕПЪВАЛО НОЗЕТЕ МУ;
ОТ РОЖДЕНИЕТО - ТА ДО ГРОБЪТ …

НАД ОТЛИЧИЯТА БОЙНИ –
ГОРДИ ПОЛУНОЩНИ ЗНАМЕНА -
ЧЕРЕН ВЪТЪК БОЛКА И ТЪГА;
И ВЪРХУ ПИСМА ПРОПИТИ С ПОТ,
НАСИТЕНИ СЪС КРЪВ И СЪЛЗИ;
ТЕЖКО ПАДА КАРТАТА НА БЕЗРАБОТЕН:
“ВАРНЕНСКАТА БОРСА НА ТРУДА”.СИРЕЧ МЯСТОТО,
КЪДЕТО РОБЪТ НАЙ-УСПЕШНО СЕ ПРОДАВА -
ДОКАТО ДОРИ НЕ СЕ КУПУВА …

УСТОЯЛА НА ГОДИНИТЕ,
ПОЛИРАНА В ПРИЯТНО РОЗОВ ЦВЯТ,
ВСЕ ТЪЙ БЕЗПОЩАДНО ТВЪРДИЧКА КОРА -
ПАРЧЕНЦЕ КЛИСАВ ХЛЯБ;
НА МОЙТО РАЖДАНЕ,
ТЯ НОСИ ПРИЛЕЖНО ПОДПЕЧАТАНАТА ДАТА.

ТОГАВА ДУМАМ СИ СПОДАВЕНО,
ЗАЩОТО БОГ ОТДАВНА НЕ ЖЕЛАЕ ДА МЕ ЧУЙ:
- ЕТО ТИ ПРИЯТЕЛЮ И НОЖЪТ,
СЪС КОЙТО БЕЗПОЩАДНО БИЛ СИ КЛАН,
НА МАЙКА СИ В УТРОБАТА
КОГА СИ БИЛ!
Варна, 2009