POETRY - 2000

(C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY"АКО ИСТИНАТА"

ЧЕТИРИ СТИХОТВОРЕНИЯ
ОТ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ

ДОБРУДЖА

На хвърлей от Морето Темарин,
Ти лежиш завинаги непокорена,
Но покорна за да бълваш благодат . . .
Напреки през Времето на Времената,
Успоредно със Света на Световете, -
Ти си готова и храниш . . .
Какво лежи под Теб,
Какво кръжи над Теб,
Какво е там – в душата твоя?
Сама знаеш Себе Си,
Сама търсиш Себе Си,
Сама отговаряш за Цял Eдин Народ . . .

 Това е Добруджа,
Благодатна Добруджа,
И още по-точно - едва половина Добруджа ...

 Това е България,
Благодатта на България,
Сърцето на Древна и Млада България . . .

 Това е Европа,
Съвременна Европа,
И съвсем точно - Бъдещето на Европа . . .

 Добруджа . . .
Добруджа . . .
Майка Кърмилница Добруджа . . .

ф 

НЕСЕБЪР – ТЮРКОАЗЕНОТО ВИМЕ

Посред море от небесносиня притаена сол, -
(Аз Тюркоаза в цвят не разпознавам!), -
По повелята на Древни Богове
Върху рехава скала митически израстнал,
Ти потрепваш със сърце
Живително за всички нас: -
Странници безумни залутани по Пътищата на Света,
Попаднали при Теб
Поради Крушение поредно и съдбовно,
Припаднали пред Теб в колене
Поради мирис на Прогнила Плът
Доказваща че нищо не е вечно; -
Поради натрапени безумия на Големци,
Побягнали далеч от Теб
За да не дават сметка на народу, -
За да сочиш Път от древността насам,
Без да използваш Фар, ни Лустра,
Нито дори обикновен Светлик,
Не само на Моряци безпосочни,
Не само на Капитани крайно пресметливи,
Не само на Тракийки до кръв лезбокрили,
Но и на Поетични Сухопътници Всякакви,
Обявени за безсвестно смахнати]
И всичко посред море от туй мастило от Лазур,
От ТоплинаОт Нега и всякаква Любов, И под Небе във злато посребрено,
Които единствено със сълзи можеш да платиш . . .Останалото!?!
О, Останалото,
Аз не вярвам да се нарича Свят!ф

ТУК МЕСТОТО МИ ПОД СЛЪНЦЕТО ЛЕЖИ ЗАКОТВЕНО,Със вериги тежки за Сърцата.
Предварително не е подготвено,
Но за него подозират чак Децата . . .
Тук Местото ми под Слънцето стои прокудено,
Сякаш неизвестна сянка в Тишината.
То не е трептение от глад принудено,
Нито отражение на Светлината . . .
Тук Местото ми под Слънцето стои потулено,
Сякаш е гнездо на прелетните птици.
Сякаш е табун коне развихрени,
Сякаш е от Вятъра просвирваните жици . . .

 Тук Местото ми под Слънцето остава девствено,
Сякаш капка най-невинна кръв в полята,
От която трудно са покълнали,
Макове безсмислени в тревата . . . 

ф

IF THE TRUTHIs a white wide wall,
If we are laying nailed to it,
We are looking -  Just like lucky rusty spots,
Over a metal sparkling from an enormous tension . . .(As per “Ant Farm”, #4, © 1992-Ant Farm Publications, Santa Fe, U.S.A.)

 ф

C) 1977 - Bogomil KostovAVRAMOV-HEMY 
ТОГАВА ВЛЯЗОХ ПЛАХ ПРИ СТАРИЯТ ПРОФЕСОР -
В ОНАЗИ ДОПОТОПНА КЪЩА ОТ КИРПИЧ;
ПОСРЕД ГРАДА -
ЗАВИНАГИ ОБЕЗУМЯЛ ЗА ЗЛАТО И ЖЕНИ;
ПРИХЛУПЕН ДОМ -
КЪДЕТО ДЕНОНОЩНО МЪДРОСТТА ОПИТВА 
ВСРЕД ВСЯКАКВИ ЛЪЖИ -   ДА МОРЕПЛАВА -
ПОТЕГЛИЛА В ПРЕДСМЪРТИЕТО -
НА ТУРНЕ …

ТАМ В ЪГЪЛА - ОБВИТА В ПРАХОЛЯК -

ИСКРЕШЕ ВЪВ САТЕНЕН ПОЛУМРАК;

ОТЛОМЪК МРАМОРЕН –  БОГИНЯ ДРЕВНА,

ИЗЧАКАЛА ПОДЗÈМИ ВЕКОВЕ,

ЗА ДА ПОСЕГНЕ - ТА НИ ПИПНЕ ЗА ДУШИТЕ … 

ПОГЛЕДНАХ СТАРИЯТ ЧОВЕК -

ИЗХВЪРЛЕН ОТ ЖИВОТА ВСРЕД ПОКРУСА, 

ПОДОБНО НЯКАКВА АМОРТИЗИРАНА МАШИНА -

ПОДОБНО ПЛОД ИЗСТИСКАН ЗА ЗАКУСКА,

ЧИИТО СОК - О НЕБО БИЛ Е ОТЛЕТЯЛ,

А СЕМЕНАТА СКРИТОМ КРЕЕЩИ В ЗЕМЯТА,

НЕ БЪРЗАТ НИКАК ДА СЕ ИЗВИСЯТ.

  ТОГАВА ВЪВ ОЧИТЕ МУ ОТКРИХ;

НАЧАЛОТО НА СЕБЕ СИ -  А МОЖЕБИ И НА СВЕТА;

ДОШЛО ОТ НИКЪДЕ -  ПРИРОДАТА ИЗВЕЗВАЩО,

НАПОМНЯЩО ЗА ФУКНАЛОТО В НАДПРЕВАРА ЩУРО ВРЕМЕ ,

ТЪЙ УСТРЕМНО ЗАПЪТЕНО -

КЪМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯТ СОБСТВЕН КРАЙ …

- ТОВА Е ТЯ, 

ПРОРОНИ СТАРЕЦЪТ,

ПОДИР ТОВА ДОБАВИ ГЛУХО;

РАЗДВИЖВАЙКИ СЕ В СТОЛ НА КОЛЕЛА  -

ТОВА Е ХАННА ОТ ОСВИЕНЦИМ,

КОЯТО ПОВЕЧЕ НЕ СЕ ЗАВЪРНА,

ОСТАВЯЙКИ МЕ КЛЕТНИК -

И САМИН …

И,

КАТО НЯМАШЕ КАКВО ДА СТОРЯ -

НАВЕДОХ СЕ - ЦЕЛУНАХ МУ РЪКА;

А ТЯ БЕ ЛЕДЕНО СТУДЕНА -

РЪКА - 

НА ЖИВ СЪВРЕМЕНЕН МЪРТВЕЦ;

НАТЪПКАН СЪС БЕЗСМИСЛЕНИ ЛЕКАРСТВА,

ГДЕ МОГАТ  САМО АПТЕКАРИТЕ ДА ТОПЛЯТ -

В САУНИТЕ ОТ РЯДЪК МАХАГОН.

А, -

ПЛАМЪКЪТ В ОЧИТЕ МУ НАПОМНЯШЕ,

ЧЕ ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА ВЪРВЯ -

ЩОМ ВСИЧКО - 

ВСИЧКО СЪМ ДОКРАЙ РАЗБРАЛ;

ТАМ  -

В ПОСЛЕДНОТО КИРПИЧЕНО УБЕЖИЩЕ -

В ГРАДА -

ПОТЪНАЛ В БЕЗПОЩАДНОСТ И РАЗВРАТ . . .

THE END

04.01.2010

ф

(C) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

НО ВСЪЩНОСТ - ВРЕМЕТО ...

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

НО ВСЪЩНОСТ ВРЕМЕТО -

КАКВО Е ВСЪЩНОСТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА?

ОТСТЪПВАТ НЕОХОТНО ЗИМНИТЕ МЪГЛИ

ПОД НАПОРА НА ТРАМОНТАНА.

ПРОГОНЕНА Е И ОНАЗИ СТРАННА ТЕЖЕСТ,

ВЪРХУ СЪРЦАТА –

ГДЕТО КРАЙ МОРЕТО ВЕЧНО ТЕГНЕ.

ОБЕЗУМЯЛ –

РАЗКРИВА СЕ ДОКРАЙ СВЕТЪТ,

ЗА ДА ПРИСТЪПИ ЛЕКОКРИЛО ПРОЛЕТТА.

ГРАДЪТ Е ШЕПА ЛАНСКИ ПЛОД,

НАД КОЙТО СЛЪНЦЕТО –

ТЪРЖЕСТВЕНО СЕ ГЛУМИ;

СТРАННО ВИМЕ –

ПОДУСПЯЛО ДА ПОДХРАНИ ЕТЕРНАЛА.

ПОЧИВАТ КОРАБИ -

РЕБРО ПРИСКРИПНАЛИ О КЕЯ –

И СЯКАШ ДРЕМЯТ,

СЯКАШ НАЙ-БЕЗГРИЖНО СПЯТ.

ПЛАТНАТА СА ПАРЦАЛИ –

ПОДИР ВСЕКИ ЩОРМ,

А ВЪРЗАЛА ГРИЗАЧИТЕ НА УЖ ОТБЛЪСВАТ.

КЪДЕ СА ЕКИПАЖИТЕ,

НЕСКРЪСТИЛИ РЪЦЕ ПРЕЗ ПРЕХОДА,

И ВСЕ ПАК –

И ЗАВИНАГИ -

НЕЧАКАНИ ЕМИСАРИ НА ЛЮБОВТА?

В ПРЕГРЪДКИТЕ НА МАЩЕХИ –

ИЛИ НА ЧУЖДЕНКИ?

НЕ Е ЛИ ВСЕ ЕДНО?

НАЛИ ПЛЪТТА НАВСЯКЪДЕ Е ОБЩА,

В ЗАВИСИМОСТ -

КОЙ КОЛКО БИ ПЛАТИЛ.

ТОГАВА ФУКВАМЕ ПО МРАМОРНИЯТ БУЛЕВАРД,

РАЗЛАЩАЙКИ СЕ С ЛЕСНИ ОБЕЩАНИЯ -

ДО СКОРО ВИЖДАНЕ …

ДОСТЪПНАТА ИЛЮЗИЯ ЧОВЕШКА,

НАДЕЖДАТА –

КОЯТО ПОКОЛЕНИЯ ИЗХРАНВА …

THE END

Split-1977 – Varna-2007.

ф

 (c) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ НЕ СА ЖЕЛЕЗНИ,

МАКАР ДА ИМАТ НЕРВИ ОТ СТОМАНА.

ЗА ОБЩЕСТВОТО - СА ДО СМЪРТ ПОЛЕЗНИ,

ДОКАТО ТО – ОЖЕСТОЧЕНО - 

НЕ ПРЕСТАВА ДА ГИ ГАЗИ . . . 

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ СЪВСЕМ НЕ СА КРИСТАЛНИ,
ЖИВАК ДА ТЪРСИШ – КРЕМЪК ЩЕ ОТКРИЕШ.
НЕ СА ОТЧАЯНИ – НАПРОТИВ БРАТО,
ПРЕТЪПКАНИ СА С ВЯРА -
ГДЕТО ДИВО ВИЕ  . . .

ЖЕЛЕЗНИТЕ МЪЖЕ - ДЪЛБОКО СА РЪЖДИВИ,
ПРИНЕСЛИ СЕБЕ СИ ВЪВ ДАР - НА ОБЩЕСТВОТО.
ОЧИТЕ ИМ СА ЗАЧЕРВЕНИ И ЛЮТИВИ,
ПОСИПАНИ СЪС ПЪТЕН ПРАХ –
НО НИКОГА ОТ ЗЛАТО.

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ СПОКОЙНО СРЕЩАТ ВСИЧКО,
КОЕТО НЯКОЙ ИМАТ ЗА ОПАСНОСТ.
ВЪРТЯТ ВОЛАНИТЕ НА ПРЕСТАРЕЛИ БРИЧКИ,
А В СПОРОВЕТЕ СА -
ДОКРАЙ ПРИСТРАСТНИ.

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ НЕ ИСКАТ ДА СТАРЕЯТ,
И ПРАВЯТ СЕ - ЧЕ ИМАТ НЕРВИ ОТ ЖЕЛЯЗО;
КАК НE ЖЕЛАЯТ НИКОГА ДА ПОУМНЕЯТ, -
ЧЕ ДА СЕ ОСТАВЯТ -
РОБЪТ ДА ГИ ГАЗИ.

THE END
2000 - 2010

(c) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА,
Морето бие хекзаметър древен, -
А Пясъка е лятно сит
На Страсти,
На Безумства,
И Желания . . .

О,
Тази Страшна Безподобна Тишина,
Обхванала Брега,
Обгърнала Морето,
Погълнала завинаги Света,
След Лятото, -
Което сякаш нивга не е било . . .

И ето.
Аз отново тръгвам Сам,
По Стъпките на Отлетели Птици -
Пътека извисена към Небето, 
Чиито Скитници тъй рядко се завръщат . . .
THE END
1977-2010

ф

(C) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY 
КОГАТО ВСИЧКИ СИ ЗАМИНАТ от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОГАТО ВСИЧКИ СИ ЗАМИНАТ,
И Лятото понечи да изсвири
Веселата песен на Щурците -
Които също са Мъже;
А корабите отпътуват -
Далече зад Морето, 
Във търсене на Втори Хоризонт; 
И Вятърът забие Тъжен Барабан,
По пустите прозорци и камините, 
Там долу -
На Брега;
По Сенките на Хората
От Слънцето издялани с длан,
Отново Бурята -
Ще плисне . . .THE END
1977-2010

ф

(C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

НАСТРЪХНАЛИТЕ КУЧЕТА -
ТАКА ДОБРЕ ПОЗНАВАМ;
Непроменен е нравът им отколе.
Захапват лесно Кокалът останал,
От Онзи -
Гдето вкара ни в неволя. 

Настръхналите кучета -
До Бога стръвно вият
Пропуснат ли това -
Което гонят.
Търпят - когато Господарите ги бият,
И нямат Бог на който да се молят. 

Настръхналите кучета -
До смърт добре познавам;
Как не пропускат -
Да се правят на Поети.
Сърцето си на тях не предоставям,
Защото от Живота тежко са проклети. 

И, често ги откривам в самота,
Как спретват -
На Невинния -
Поредната Беда . . .THE END
2000 - 2010

 

ф

(c) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ЖИВОТЪТ - КАТО КОЛЕЛО

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА Е КОЛЕЛО – 

ВЪЗДИГАЙКИ ЕДНИ – ДА СВАЛЯ ДРУГИ;

НО - 

ВЪРХУ ЖЕНСКОТО БЕДРО,

ТРАКТАТ НЕ ПИША ЗА ЗАСЛУГИ. 

С ПРОБЛЕМЪТ СЪМ ДОБРЕ ПОЗНАТ,

И ВСИЧКО СКЪПА Е ДО ВРЕМЕ.

НЕ СТРУВА -

И ПОЛОВИН ДУКАТ,

БИЛЕТЪТ ОТ ПРОПУСНАТ ВЛАК ДА ВЗЕМЕШ.

ЧАРОВНА САМО Е НОЩТА –

В КОЯТО СЕ НАДЯВАШ ДА СИ ПЪРВИ;

НА КРЕХКА ПТИЦА ПРИ ГРЪДТА,

В ПЛАНИНСКИЯ ПОТОК -

В РЪКА С ПЪСТЪРВА.

И, -

ДА СЕ ПРАВИШ ЧЕ ЛЕТИШ, -

КОГАТО ЗНАЕШ СИ – 

ПЪЛЗИШ . . .

THE END
actualization -02.10.2006 г.

(C) 1979 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СЪЩЕСТВУВА ДЕН В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА, Когато, -
Макар улисани в игрите безметежно детски
Тръпно чакат;
Да дойдат техните Бащи, 
Или пък Майките дори, 
Че да ги поемат -
За час -
Или за два, 
Наспоред решението мъдро на Съда,
Където властва -
Клеветата Междухорска . . .

Децата дебнат хлопота -
На тежките бронирани врати,
Предвкусвайки отчасти Истината Свята,
Която винаги е равна на -
"Пари" . . .

Засечени вместо мишена, -
Под погледът съчувствен -
На неизвестен бодигард,
Във униформа на пишман-парашутист …

О,
Бедни -
Бедни -
Мои Бедни Поколения!
Недохранени Деца на толкоз  тежки,
Ала тъй Великолепни Времена, -
Кърма за Вас е,
Ежемесечно платената
Почтителна Служебност на Екипа . . .THE END
1980-2010

 ф

(c) 1965 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
УЛИЦА НА ДЕТСТВОТОот
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Надолу водиш, -
Към Морето, -
Чиито сложни ветрове,
Все гонят кораби пред себе си - 
И срещу хоризонта,
И пенят старите вълни,
Отмерващи най-древното откритие:
Зима …
Пролет …
Лято …
Есен …
И отново -
Все по-дълбока зима!
Надвиснали от двете ти страни,
Със къщи стари вековете,
Прекланят се пред всяко утро, -
Денят оставят върху тях да стъпи, -
А после мълчаливо рухват,
Недочакали завръщане -
На Блудни Синове Несретни …
Тук търся -
Сянката си от детинство,
Останала по теб в праха,
Разровен от нозе немирни -
На чужди палави деца.

А старите смоковници сред двора,
Липата стройна при стобора,
И есенният вечен бяг на облаците,
Нашепват упорито-
Напомнят неустанно:
- А, сенки нямат ветровете!
- А, сенки нямат ветровете!
- Не! Сенки няма и да имат -
Ветровете тъй Разблудни!

THE END

1965-2010

 ффф