ПЪТЯТ – КЪМ ДОМА, от Хеми

© 2017 – Bogomil K. Avramov-Hemy

НЕ ЗАБРАВЯЙ ПЪТЯТ – КЪМ ДОМА,

НЕГО НЯМА КОЙ-ДРУГ ДА ТИ ПОКАЖЕ;

ТАМ ВСЕ ОЩЕ КРEЕ СВЕТЛИНА,

ТАМ Е ЖИВ БАЩА-ТИ ДАЖЕ.

НЕ ПОГУБВАЙ ПЪТЯТ – КЪМ ДОМА,

ЛЕСНО Е ТОВА СЪВСЕМ ДА СТАНЕ;

ВЪПРЕКИ ЧЕ ТОПЛАТА ХРАНА,

ВЕЧЕ ИМА СТОЙНОСТ НА ИМАНЕ.

НЕ РАЗПЛИТАЙ ПЪТЯТ – КЪМ ДОМА,

А НА НЕГО ВИНАГИ РАЗЧИТАЙ;

ТАМ – В МЪРТВЕШКА ТИШИНА,

ТВОЙТЕ ХОРА – ПРЕСТАРЕЛИ – ТЕ ОБИЧАТ.

ЗАХВЪРЛИ ТАЗ' ЧУЖДА РАНИЦА ОТ ГРЪБ,

И ПОБЪРЗАЙ – ВРЕМЕТО Е КРАТКО;

НЯКОГА ДОМЪТ ТИ БЕШЕ СТЪЛБ,

ДНЕС Е КУХО – И НЕ ТИ Е СЛАДКО.

МЛАДОТО ДАЛЕЧЕ СИ СТАРЕЙ,

СТАРОТО ПО ТЕБ' ВЪВ СКРЪБ УНИВА,

ДАЖЕ СЛЪНЦЕ ЗАД МОРЕТО ДА ИЗГРЕЙ,

НЯМА ДА ДОЧУЕШ ЗОВ НА ЧУЧУЛИГА.

НЕ ЗАРЯЗВАЙ ПЪТЯТ – КЪМ ДОМА,

ЧУЖДИ ХОРА В НЕГО СА ПОЕЛИ;

ВРЪЩАТ-НИ ВЕКОВНА МРАЧИНА,

А КУРДИСАНИ ЧАСОВНИЦИ – НАВЕК СА СПРЕЛИ.

ИЗВАДИ КИТАРАТА – ЗАТИЧАЙ И ЗАПЕЙ,

ЩОТО ДРУГО – ЗА НАРОДА - НЕ ОСТАНА;

НЯМА ДРУГ – ЗА ТЕБЕ – ДА МИЛЕЙ,

ОСВЕН БАЩИН ГРОБ – И СТАРА РАНА.

23.11.2017./12:21.

REMEMBERING THE BIG BANDS

King Crimson Epitaph with lyrics

МОСТОВЕ, Хеми

DEDICATED 

to

Maestro STANTCHO STANTCHEV

1932 - 2017

(art director)

by

Bogomil Kostov Avramov-Hemy

ВЪРХУ ПОРУТЕНИЯ ОТ СТИХИИ МОРСКИ БРЯГ;

ГДЕ ПОМНИ МИНАЛО -

ДОКАТО НЕНАВИЖДА НАСТОЯЩЕ;

ЗАВИНАГИ ПОГУБЕНИ 

И ПРЕНЕБРЕГНАТИ ПРЕДНАМЕРЕНО НЕВЕЖО,

ЛИЧАТ ПОСЛЕДНИТЕ ОСТАНКИ,

НА ВСЯКАКВИТЕ БЕЗНАДЕЖДНИ МОСТОВЕ -

КЪМ ЛЮБОВТА.

И ЕТО ТУК,

ГЕОМЕТРИЧЕСКИ НАЙ-СЪВЪРШЕННО ТОЧНО,

ВЪЛНИ РАЗБИВА ТУЙ ЗАТВОРЕНО ЗАВИНАГИ МОРЕ,

ПРЕИМЕНУВАНО ОТ НЯКАКЪВ ТИРАНИН В "ЧЕРНО";

НЕ ЗАРАДИ СВОЯТ КАЛПАВ ЦВЯТ,

НЕ ЗАРАДИ ВЕЧНАТА РЪЖДА КАКВАТО НЕИЗМЕННО МОЖЕ,

АМИ ПОРАДИ ХИЛЯДОЛЕТИЯ НА БЕЗПРОСВЕТНОСТ И ЛЪЖА;

ЧЕ БИ МОГЛО -

И ИНАЧЕ ДА БЪДЕ.

КАКВО Е НЯКАКЪВ ТИРАНИН -

ЗАСЕНЧИЛ СЛЪНЦЕТО МЪДРЕЦУ;

ВСРЕД ТАЗИ ТЪЙ ОБИЛНА ПРАЗНОТА,

ИЗПЪЛНЕНА С МАТЕРИЯ БЕЗ ДУХ,

МУШИЦА ОТ РЪЖДА -

ВСРЕД МАЙКАТА-ВСЕЛЕНА;

УСТАНОВИЛ ОВРЕМЕ -

ЧЕ И УПРАВНИК ДА СИ,

УПРАВИЯ НИКОГА НЕ БИ МОГЛО

ПО ТЕЗИ БРЕГОВЕ - ДА ИМА.

РАЗБИТИ МОСТОВЕ КЪМ НЕИЗВЕСТНОСТТА;

НАРИЧАНА НАИВНИЧКО "ЛЮБОВ";

ОКАЯНИ, 

ФАЛШИВИ, 

НЕУСТОЙЧИВИ, 

САМОРАЗПАДАЩИ СЕ СЪОРЪЖЕНИЯ,

НА НЕДОСТИЖИМАТА И НЕНАСИТНА ДАН;

БЛАГОДЕТЕЛИ - ДО КОСТИТЕ НАФАЛШИВЕНИ,

ПОРАДИ ПАРÀ ПРЕТЪПКАНА - 

ОТ ДЖЕБ - ПРЕЗ ДЖЕБ,

ВЪВ ДЖЕБ,

ЧЕ ДАНО ЗАВИНАГИ МУ СЕ ЗАТРИЕ КРАЯТ.

ЕДНИ НАПЪЛНО РАЗРУШЕНИ СТЪЛБОВЕ НА МЪДРОСТТА,

ОТ ИЗВОРА НА ДНИТЕ НИ -

ПРЕНЕСЕНИ ДО ГУМНОТО НА РАМО;

ОТ ПРИСМЕХУЛНИЦИ -

СЪС МОЩ НА БОГОВЕ;

ЗАПОКИТЕНИ ЗАВИНАГИ,

ВСРЕД НАЙ-МЪРТВОТО ОТ МЪРТВИТЕ МОРЕТА.

О, БЕЗНАДЕЖДНИ МОСТОВЕ НА ЛЮБОВТА;

НО НЕ И НА ВЯРАТА;

ЧЕ ХУБАВОТО,

ЛЕКОТО,

ВЕЛИКОТО,

ДОСТОЙНОТО,

ВЕЛИКОЛЕПНОТО,

НЕДОСТИЖИМОТО,

И ПРИСМЕХУЛНОТО В ДОБАВЪК;

БИ БИЛО ОТНОВО 

ПОД СКИПТЪР И КОРОНА!

(C) - 26.08.2017.

НЯМА Я ВЕЧЕ . . .ОТ ХЕМИ

(C) 2017-bogomil kostov avramov-hemy

НЯМА Я ВЕЧЕ – НЯМА Я НИКАКВА,

НАШАТА ПРАДРЕВНА МАТИ БОЛГАРИЯ;

ГДЕТО В СЪРЦАТА НИ ВЕЧНО ПОДВИКВАШЕ,

ДА ЗАЖИЦВАМЕ ДИВНО - С КИТАРИТЕ.

НЯМА Я ВЕЧЕ – НЯМА Я НИКАКВА,

НАШАТА СЛАВНА ЦАРСКА БОЛГАРИЯ;

ОСМЪРТЕНА ОТ ВНОСНИ ТРИКОВЕ,

КРИВОЛИЧЕЩА – А НАЙ-ПРАВАТА.

НЯМА Я ВЕЧЕ – НЯМА Я НИКАКВА,

РУХНАЛАТА В РУИНИ БОЛГАРИЯ;

НЯМА-ГИ ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПИКОВЕ,

ДО ДУПКА БЕДНОСТ - И СЕЧ-САНИТАРИЯ.

НЯМА Я ВЕЧЕ – НЯМА Я НИКАКВА,

ПРЕСМЕТЛИВО КАПИЧНАТАТА НИ БОЛГАРИЯ;

ПОД ЧУЖДА СМРАД – А БЕЗ ЩИКОВЕ,

СКАПАНА ПОСТ-ЧЕРНОБИЛ-АВАРИЯ.

НЯМА Я ВЕЧЕ – НЯМА Я НИКАКВА;

МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ;

АМАН-ЗАМАН МЕРАКЛИЙСКИ ТРИКОВЕ,

АЛЪШ-ВЕРИШ – ДРУЖБА СЕРДЕЧНАЯ.

НЯМА ТЕ МИЛА – ВОВЕК ПОГУБЕНА,

ВСЯКАК ЗАДРЪСТЕНА - ОТ ПАРЛАМЕНТАРИ;

С ПРАЗЕН КОРЕМ ВЕСЕЛБАРСКИ ЗАЛИСАНА,

ПОД ЕПТЕМ ЕВРОПЕЙСКИ ЮЛАРИ.

06.10.2017.

ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА, ПОЕМИ ОТ ХЕМИ

Богомил Аврамов (Хеми) Вечер на Талантите 13 @ Студио 21

ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА, ПОЕМИ ОТ ХЕМИ

POETRY - 2000

(C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY"АКО ИСТИНАТА"

ЧЕТИРИ СТИХОТВОРЕНИЯ
ОТ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ

ДОБРУДЖА

На хвърлей от Морето Темарин,
Ти лежиш завинаги непокорена,
Но покорна за да бълваш благодат . . .
Напреки през Времето на Времената,
Успоредно със Света на Световете, -
Ти си готова и храниш . . .
Какво лежи под Теб,
Какво кръжи над Теб,
Какво е там – в душата твоя?
Сама знаеш Себе Си,
Сама търсиш Себе Си,
Сама отговаряш за Цял Eдин Народ . . .

 Това е Добруджа,
Благодатна Добруджа,
И още по-точно - едва половина Добруджа ...

 Това е България,
Благодатта на България,
Сърцето на Древна и Млада България . . .

 Това е Европа,
Съвременна Европа,
И съвсем точно - Бъдещето на Европа . . .

 Добруджа . . .
Добруджа . . .
Майка Кърмилница Добруджа . . .

ф 

НЕСЕБЪР – ТЮРКОАЗЕНОТО ВИМЕ

Посред море от небесносиня притаена сол, -
(Аз Тюркоаза в цвят не разпознавам!), -
По повелята на Древни Богове
Върху рехава скала митически израстнал,
Ти потрепваш със сърце
Живително за всички нас: -
Странници безумни залутани по Пътищата на Света,
Попаднали при Теб
Поради Крушение поредно и съдбовно,
Припаднали пред Теб в колене
Поради мирис на Прогнила Плът
Доказваща че нищо не е вечно; -
Поради натрапени безумия на Големци,
Побягнали далеч от Теб
За да не дават сметка на народу, -
За да сочиш Път от древността насам,
Без да използваш Фар, ни Лустра,
Нито дори обикновен Светлик,
Не само на Моряци безпосочни,
Не само на Капитани крайно пресметливи,
Не само на Тракийки до кръв лезбокрили,
Но и на Поетични Сухопътници Всякакви,
Обявени за безсвестно смахнати]
И всичко посред море от туй мастило от Лазур,
От ТоплинаОт Нега и всякаква Любов, И под Небе във злато посребрено,
Които единствено със сълзи можеш да платиш . . .Останалото!?!
О, Останалото,
Аз не вярвам да се нарича Свят!ф

ТУК МЕСТОТО МИ ПОД СЛЪНЦЕТО ЛЕЖИ ЗАКОТВЕНО,Със вериги тежки за Сърцата.
Предварително не е подготвено,
Но за него подозират чак Децата . . .
Тук Местото ми под Слънцето стои прокудено,
Сякаш неизвестна сянка в Тишината.
То не е трептение от глад принудено,
Нито отражение на Светлината . . .
Тук Местото ми под Слънцето стои потулено,
Сякаш е гнездо на прелетните птици.
Сякаш е табун коне развихрени,
Сякаш е от Вятъра просвирваните жици . . .

 Тук Местото ми под Слънцето остава девствено,
Сякаш капка най-невинна кръв в полята,
От която трудно са покълнали,
Макове безсмислени в тревата . . . 

ф

IF THE TRUTHIs a white wide wall,
If we are laying nailed to it,
We are looking -  Just like lucky rusty spots,
Over a metal sparkling from an enormous tension . . .(As per “Ant Farm”, #4, © 1992-Ant Farm Publications, Santa Fe, U.S.A.)

 ф

C) 1977 - Bogomil KostovAVRAMOV-HEMY 
ТОГАВА ВЛЯЗОХ ПЛАХ ПРИ СТАРИЯТ ПРОФЕСОР -
В ОНАЗИ ДОПОТОПНА КЪЩА ОТ КИРПИЧ;
ПОСРЕД ГРАДА -
ЗАВИНАГИ ОБЕЗУМЯЛ ЗА ЗЛАТО И ЖЕНИ;
ПРИХЛУПЕН ДОМ -
КЪДЕТО ДЕНОНОЩНО МЪДРОСТТА ОПИТВА 
ВСРЕД ВСЯКАКВИ ЛЪЖИ -   ДА МОРЕПЛАВА -
ПОТЕГЛИЛА В ПРЕДСМЪРТИЕТО -
НА ТУРНЕ …

ТАМ В ЪГЪЛА - ОБВИТА В ПРАХОЛЯК -

ИСКРЕШЕ ВЪВ САТЕНЕН ПОЛУМРАК;

ОТЛОМЪК МРАМОРЕН –  БОГИНЯ ДРЕВНА,

ИЗЧАКАЛА ПОДЗÈМИ ВЕКОВЕ,

ЗА ДА ПОСЕГНЕ - ТА НИ ПИПНЕ ЗА ДУШИТЕ … 

ПОГЛЕДНАХ СТАРИЯТ ЧОВЕК -

ИЗХВЪРЛЕН ОТ ЖИВОТА ВСРЕД ПОКРУСА, 

ПОДОБНО НЯКАКВА АМОРТИЗИРАНА МАШИНА -

ПОДОБНО ПЛОД ИЗСТИСКАН ЗА ЗАКУСКА,

ЧИИТО СОК - О НЕБО БИЛ Е ОТЛЕТЯЛ,

А СЕМЕНАТА СКРИТОМ КРЕЕЩИ В ЗЕМЯТА,

НЕ БЪРЗАТ НИКАК ДА СЕ ИЗВИСЯТ.

  ТОГАВА ВЪВ ОЧИТЕ МУ ОТКРИХ;

НАЧАЛОТО НА СЕБЕ СИ -  А МОЖЕБИ И НА СВЕТА;

ДОШЛО ОТ НИКЪДЕ -  ПРИРОДАТА ИЗВЕЗВАЩО,

НАПОМНЯЩО ЗА ФУКНАЛОТО В НАДПРЕВАРА ЩУРО ВРЕМЕ ,

ТЪЙ УСТРЕМНО ЗАПЪТЕНО -

КЪМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯТ СОБСТВЕН КРАЙ …

- ТОВА Е ТЯ, 

ПРОРОНИ СТАРЕЦЪТ,

ПОДИР ТОВА ДОБАВИ ГЛУХО;

РАЗДВИЖВАЙКИ СЕ В СТОЛ НА КОЛЕЛА  -

ТОВА Е ХАННА ОТ ОСВИЕНЦИМ,

КОЯТО ПОВЕЧЕ НЕ СЕ ЗАВЪРНА,

ОСТАВЯЙКИ МЕ КЛЕТНИК -

И САМИН …

И,

КАТО НЯМАШЕ КАКВО ДА СТОРЯ -

НАВЕДОХ СЕ - ЦЕЛУНАХ МУ РЪКА;

А ТЯ БЕ ЛЕДЕНО СТУДЕНА -

РЪКА - 

НА ЖИВ СЪВРЕМЕНЕН МЪРТВЕЦ;

НАТЪПКАН СЪС БЕЗСМИСЛЕНИ ЛЕКАРСТВА,

ГДЕ МОГАТ  САМО АПТЕКАРИТЕ ДА ТОПЛЯТ -

В САУНИТЕ ОТ РЯДЪК МАХАГОН.

А, -

ПЛАМЪКЪТ В ОЧИТЕ МУ НАПОМНЯШЕ,

ЧЕ ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА ВЪРВЯ -

ЩОМ ВСИЧКО - 

ВСИЧКО СЪМ ДОКРАЙ РАЗБРАЛ;

ТАМ  -

В ПОСЛЕДНОТО КИРПИЧЕНО УБЕЖИЩЕ -

В ГРАДА -

ПОТЪНАЛ В БЕЗПОЩАДНОСТ И РАЗВРАТ . . .

THE END

04.01.2010

ф

(C) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

НО ВСЪЩНОСТ - ВРЕМЕТО ...

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

НО ВСЪЩНОСТ ВРЕМЕТО -

КАКВО Е ВСЪЩНОСТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА?

ОТСТЪПВАТ НЕОХОТНО ЗИМНИТЕ МЪГЛИ

ПОД НАПОРА НА ТРАМОНТАНА.

ПРОГОНЕНА Е И ОНАЗИ СТРАННА ТЕЖЕСТ,

ВЪРХУ СЪРЦАТА –

ГДЕТО КРАЙ МОРЕТО ВЕЧНО ТЕГНЕ.

ОБЕЗУМЯЛ –

РАЗКРИВА СЕ ДОКРАЙ СВЕТЪТ,

ЗА ДА ПРИСТЪПИ ЛЕКОКРИЛО ПРОЛЕТТА.

ГРАДЪТ Е ШЕПА ЛАНСКИ ПЛОД,

НАД КОЙТО СЛЪНЦЕТО –

ТЪРЖЕСТВЕНО СЕ ГЛУМИ;

СТРАННО ВИМЕ –

ПОДУСПЯЛО ДА ПОДХРАНИ ЕТЕРНАЛА.

ПОЧИВАТ КОРАБИ -

РЕБРО ПРИСКРИПНАЛИ О КЕЯ –

И СЯКАШ ДРЕМЯТ,

СЯКАШ НАЙ-БЕЗГРИЖНО СПЯТ.

ПЛАТНАТА СА ПАРЦАЛИ –

ПОДИР ВСЕКИ ЩОРМ,

А ВЪРЗАЛА ГРИЗАЧИТЕ НА УЖ ОТБЛЪСВАТ.

КЪДЕ СА ЕКИПАЖИТЕ,

НЕСКРЪСТИЛИ РЪЦЕ ПРЕЗ ПРЕХОДА,

И ВСЕ ПАК –

И ЗАВИНАГИ -

НЕЧАКАНИ ЕМИСАРИ НА ЛЮБОВТА?

В ПРЕГРЪДКИТЕ НА МАЩЕХИ –

ИЛИ НА ЧУЖДЕНКИ?

НЕ Е ЛИ ВСЕ ЕДНО?

НАЛИ ПЛЪТТА НАВСЯКЪДЕ Е ОБЩА,

В ЗАВИСИМОСТ -

КОЙ КОЛКО БИ ПЛАТИЛ.

ТОГАВА ФУКВАМЕ ПО МРАМОРНИЯТ БУЛЕВАРД,

РАЗЛАЩАЙКИ СЕ С ЛЕСНИ ОБЕЩАНИЯ -

ДО СКОРО ВИЖДАНЕ …

ДОСТЪПНАТА ИЛЮЗИЯ ЧОВЕШКА,

НАДЕЖДАТА –

КОЯТО ПОКОЛЕНИЯ ИЗХРАНВА …

THE END

Split-1977 – Varna-2007.

ф

 (c) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ НЕ СА ЖЕЛЕЗНИ,

МАКАР ДА ИМАТ НЕРВИ ОТ СТОМАНА.

ЗА ОБЩЕСТВОТО - СА ДО СМЪРТ ПОЛЕЗНИ,

ДОКАТО ТО – ОЖЕСТОЧЕНО - 

НЕ ПРЕСТАВА ДА ГИ ГАЗИ . . . 

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ СЪВСЕМ НЕ СА КРИСТАЛНИ,
ЖИВАК ДА ТЪРСИШ – КРЕМЪК ЩЕ ОТКРИЕШ.
НЕ СА ОТЧАЯНИ – НАПРОТИВ БРАТО,
ПРЕТЪПКАНИ СА С ВЯРА -
ГДЕТО ДИВО ВИЕ  . . .

ЖЕЛЕЗНИТЕ МЪЖЕ - ДЪЛБОКО СА РЪЖДИВИ,
ПРИНЕСЛИ СЕБЕ СИ ВЪВ ДАР - НА ОБЩЕСТВОТО.
ОЧИТЕ ИМ СА ЗАЧЕРВЕНИ И ЛЮТИВИ,
ПОСИПАНИ СЪС ПЪТЕН ПРАХ –
НО НИКОГА ОТ ЗЛАТО.

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ СПОКОЙНО СРЕЩАТ ВСИЧКО,
КОЕТО НЯКОЙ ИМАТ ЗА ОПАСНОСТ.
ВЪРТЯТ ВОЛАНИТЕ НА ПРЕСТАРЕЛИ БРИЧКИ,
А В СПОРОВЕТЕ СА -
ДОКРАЙ ПРИСТРАСТНИ.

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ НЕ ИСКАТ ДА СТАРЕЯТ,
И ПРАВЯТ СЕ - ЧЕ ИМАТ НЕРВИ ОТ ЖЕЛЯЗО;
КАК НE ЖЕЛАЯТ НИКОГА ДА ПОУМНЕЯТ, -
ЧЕ ДА СЕ ОСТАВЯТ -
РОБЪТ ДА ГИ ГАЗИ.

THE END
2000 - 2010

(c) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА,
Морето бие хекзаметър древен, -
А Пясъка е лятно сит
На Страсти,
На Безумства,
И Желания . . .

О,
Тази Страшна Безподобна Тишина,
Обхванала Брега,
Обгърнала Морето,
Погълнала завинаги Света,
След Лятото, -
Което сякаш нивга не е било . . .

И ето.
Аз отново тръгвам Сам,
По Стъпките на Отлетели Птици -
Пътека извисена към Небето, 
Чиито Скитници тъй рядко се завръщат . . .
THE END
1977-2010

ф

(C) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY 
КОГАТО ВСИЧКИ СИ ЗАМИНАТ от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОГАТО ВСИЧКИ СИ ЗАМИНАТ,
И Лятото понечи да изсвири
Веселата песен на Щурците -
Които също са Мъже;
А корабите отпътуват -
Далече зад Морето, 
Във търсене на Втори Хоризонт; 
И Вятърът забие Тъжен Барабан,
По пустите прозорци и камините, 
Там долу -
На Брега;
По Сенките на Хората
От Слънцето издялани с длан,
Отново Бурята -
Ще плисне . . .THE END
1977-2010

ф

(C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

НАСТРЪХНАЛИТЕ КУЧЕТА -
ТАКА ДОБРЕ ПОЗНАВАМ;
Непроменен е нравът им отколе.
Захапват лесно Кокалът останал,
От Онзи -
Гдето вкара ни в неволя. 

Настръхналите кучета -
До Бога стръвно вият
Пропуснат ли това -
Което гонят.
Търпят - когато Господарите ги бият,
И нямат Бог на който да се молят. 

Настръхналите кучета -
До смърт добре познавам;
Как не пропускат -
Да се правят на Поети.
Сърцето си на тях не предоставям,
Защото от Живота тежко са проклети. 

И, често ги откривам в самота,
Как спретват -
На Невинния -
Поредната Беда . . .THE END
2000 - 2010

 

ф

(c) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ЖИВОТЪТ - КАТО КОЛЕЛО

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА Е КОЛЕЛО – 

ВЪЗДИГАЙКИ ЕДНИ – ДА СВАЛЯ ДРУГИ;

НО - 

ВЪРХУ ЖЕНСКОТО БЕДРО,

ТРАКТАТ НЕ ПИША ЗА ЗАСЛУГИ. 

С ПРОБЛЕМЪТ СЪМ ДОБРЕ ПОЗНАТ,

И ВСИЧКО СКЪПА Е ДО ВРЕМЕ.

НЕ СТРУВА -

И ПОЛОВИН ДУКАТ,

БИЛЕТЪТ ОТ ПРОПУСНАТ ВЛАК ДА ВЗЕМЕШ.

ЧАРОВНА САМО Е НОЩТА –

В КОЯТО СЕ НАДЯВАШ ДА СИ ПЪРВИ;

НА КРЕХКА ПТИЦА ПРИ ГРЪДТА,

В ПЛАНИНСКИЯ ПОТОК -

В РЪКА С ПЪСТЪРВА.

И, -

ДА СЕ ПРАВИШ ЧЕ ЛЕТИШ, -

КОГАТО ЗНАЕШ СИ – 

ПЪЛЗИШ . . .

THE END
actualization -02.10.2006 г.

(C) 1979 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СЪЩЕСТВУВА ДЕН В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА, Когато, -
Макар улисани в игрите безметежно детски
Тръпно чакат;
Да дойдат техните Бащи, 
Или пък Майките дори, 
Че да ги поемат -
За час -
Или за два, 
Наспоред решението мъдро на Съда,
Където властва -
Клеветата Междухорска . . .

Децата дебнат хлопота -
На тежките бронирани врати,
Предвкусвайки отчасти Истината Свята,
Която винаги е равна на -
"Пари" . . .

Засечени вместо мишена, -
Под погледът съчувствен -
На неизвестен бодигард,
Във униформа на пишман-парашутист …

О,
Бедни -
Бедни -
Мои Бедни Поколения!
Недохранени Деца на толкоз  тежки,
Ала тъй Великолепни Времена, -
Кърма за Вас е,
Ежемесечно платената
Почтителна Служебност на Екипа . . .THE END
1980-2010

 ф

(c) 1965 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
УЛИЦА НА ДЕТСТВОТОот
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Надолу водиш, -
Към Морето, -
Чиито сложни ветрове,
Все гонят кораби пред себе си - 
И срещу хоризонта,
И пенят старите вълни,
Отмерващи най-древното откритие:
Зима …
Пролет …
Лято …
Есен …
И отново -
Все по-дълбока зима!
Надвиснали от двете ти страни,
Със къщи стари вековете,
Прекланят се пред всяко утро, -
Денят оставят върху тях да стъпи, -
А после мълчаливо рухват,
Недочакали завръщане -
На Блудни Синове Несретни …
Тук търся -
Сянката си от детинство,
Останала по теб в праха,
Разровен от нозе немирни -
На чужди палави деца.

А старите смоковници сред двора,
Липата стройна при стобора,
И есенният вечен бяг на облаците,
Нашепват упорито-
Напомнят неустанно:
- А, сенки нямат ветровете!
- А, сенки нямат ветровете!
- Не! Сенки няма и да имат -
Ветровете тъй Разблудни!

THE END

1965-2010

 ффф

 

 

ТУК - КРАЙ БРЕГА, от Хеми

(C) 2000 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
Б О Г О Я В Л Е Н И Е
поема
от
Богомил К. АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

ТУК КРАЙ БРЕГА;
ЕДИН СЪВСЕМ САМОТЕН БРЯГ;

ПОТЪНАЛ ВЪВ ВЕКОВНА СМРАД,
ИЗПЪЛНЕН С НЕЧОВЕШКА ГНУСТОТА,
ПОД ПОКРОВ ЗАДУШАВАЩА МЪГЛА,
НАЛИТАН ОТ КРЕСЛИВИ И КОВАРНИ ПТИЦИ,
ОБСИПВАН С ТЯХНОТО БОЖЕСТВЕНО ГУАНО,
ПОХЛУПЕН ПОД ВЪЛМА ОТРОВЕН ПАРАХОДЕН ДИМ;

ПРАНЕТО ХОРСКО СЕ РАЗВЯВА ГОРДО -
ПРОГНИЛАТА ПОРУТЕНА ХОРУГВА,
РАЗПЪВАНА НА ЗЛАТЕН КРЪСТ,
УКРИВАНА ОТ ВЕКОВЕ,
И НАЙ-ПОДИР ИЗНЕСЕНА -
ЗА ЛИЦЕМЕРЕН ПРОЧИТ.

МИНАВАЙКИ ПОД ТЕБ,
ПРЕКЛАНЯМ СЕ И АЗ:
БЕЗГРИЖНО,
ВЕЧНО ОБРУГАНО -
НЯМО ЗНАМЕ -НА НАРОДА . . .
01.05.2013.- 05.01.2017.