САМОТНИ ПЕЙКИТЕ . . .

(C) 2010 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

САМОТНИ ПЕЙКИТЕ - 

В ГРАДИНАТА – СТОЯТ ПОРУТЕНИ - ЗАВИНАГИ -

ВОВЕКИ РАЗДЕЛЕНИ;

И НЯМА СТЪПКИ -

ЩО ОТНОВО ДА СЕ ИЗВЪРВЯТ,

ДУШИТЕ ЩОМ ОСТАНАТ

ВЕЧНО ПОКРУСЕНИ.

ЩОМ ПЛЪТ ПОД ГРИМ -

ОЛЕКНЕ В БЕЗДУХОВЕН ПЛАМ,

ЩОМ СТРЪВ ЗАГЛЪХНЕ –

ВСИЧКО Е ДО ВРЕМЕ;

ИЗВЕСТНО ВСИНЦА -

АЗ ОТ ЛИЧЕН ОПИТ ЗНАМ,

КАК ЛЮБОВТА ВНЕЗАПНО ВКОЧЕНЯВА -

В НЕПОСИЛНО БРЕМЕ.

КАК ВЕХНЕ РАДОСТТА -

СЛЕД ВСЕКИ БЕДЕН БОЖИ ДЕН,

КАК ВЯТЪРЪТ ПРОДУХВА

ДРЕВНИТЕ ЗАДРЪСТЕНИ КОМИНИ;

КАК НЕ УСПЯВАШ ДА ОТКЛИКНЕШ –

ДАЖЕ ДА СИ ПРИОБЩЕН,

КАК БЕЗРАЗЛИЧНО ГЛЕДАШ -

ДЕН ДА ДОЙДЕ - И ОТМИНЕ.

ТОГАВА ВРЪЩАШ СЕ –

В УТЪПКАНИЯ ХОРСКИ ПЪТ,

НО ТОЙ ЕДВА ЛИ БИ ТИ ВЪРНАЛ -

СВОБОДАТА.

НЕ Е ЗАБРАВЕН ВЪТЪКЪТ - ТОГАВА –

ПЛЪТ ВЪВ ПЛЪТ,

И СПОМЕНИ – И ОБЕЩАНИЯ -

И ХАЙДЕ ТЪЙ-НАТАТЪК . . .

САМОТНИ ПЕЙКИТЕ -

В ГРАДИНАТА - СТОЯТ,

И ХЛИПАТ КОРЕНИ И КЛОНИ -

ТЕЖКО ПОТРОШЕНИ;

ИЗДЯЛАНИ ПО ТЯХ ДЕВИЧЕСКИ СЪРЦА -

КЪРВЯТ,

НО САМО ЗАМЕЧТАНИ СТАРЦИ -

ПОД ТЯХ ТЪЖНО ДРЕМЯТ.

THE END2.06.2010 г.10:36:41